Кайку хвърли светкавичен поглед зад гърба си, убедена, че зад рамото й има нещо, което не можеше да види. Единственото, което забеляза обаче, беше огромното, изпъстрено с петна лице на Аурус, което изглеждаше достатъчно голямо, за да погълне небето; до него блестеше белият диск на Иридима, чиято повърхност бе осеяна със сини пукнатини и ивици, а между тях надничаше мъничкото зеленикаво кълбо на Нерин.
Девойката се обърна и зяпна от учудване. Сега наистина виждаше нещо — бледо сияние, което сякаш бе увиснало във въздуха. То се сгъсти за секунди пред очите й, след което се раздели на три. Лунната буря фучеше яростно зад гърба й, а заострените крайници на чудовищата потракваха по гладката скала, докато те отстъпваха назад, привели глави в отбранителна поза.
Неясните светещи мъглявини постепенно започнаха да приемат форма, извисявайки се застрашително над девойката. Блещукащите силуети от дъждовни капки бавно взеха да придобиват плътност, сгъстявайки се в някаква призрачна субстанция. Въздухът сякаш застина, когато те най-накрая се материализираха пред очите на Кайку, и дъхът на девойката замря в гърлото й при вида им.
Те бяха слаби и източени, ръстът им надвишаваше два пъти този на момичето и излъчваха студено призрачно сияние. Буйни, подобни на пера коси се спускаха по гърбовете им и те бяха облечени в дълги, украсени с причудливи орнаменти роби, изглеждащи едновременно великолепни и парцаливи, които покриваха глезените и китките им. Кожата им беше опъната и обтегната до скъсване върху телата им в пародия на човешкия облик. Като телосложение напомняха жени, ала твърде ужасяващи на вид — чертите им се променяха и разтапяха, подобно на лунни отражения в развълнувана езерна повърхност. Изглеждаха съсухрени и някак загладени, ставите и сгъвките им бяха прекалено извити, като на восъчни статуи, размекнати от слънчевите лъчи. Те се взираха отвисоко в Кайку и детето, а в очите им се четеше прастара злина и тотално неразбиране на целта, в името на която Кайку бе изтощила тялото си и съсухрила душата си. Това бе като да се взираш във вечността и да съзираш единствено празнота.
Въпреки обхваналия я ужас обаче девойката знаеше много добре кои са тези същества, защото бе слушала легенди за тях от мига, в който се беше появила на този свят. Те се появяваха единствено в нощи като тази, за да подирят възмездие, да сторят злина или — в редки случаи — да изцеляват, закрилят и спасят. Подбудите им бяха отвъд възможностите на човешкия разум; те бяха диви и необуздани като вълците, които виеха към техните повелителки в най-мрачните нощи. Духовете на лунната буря. Лунните деца.
Те се обърнаха към шин-шините и демоните от сенките отстъпиха предпазливо, демонстрирайки подчинение. Обаче благоразположението на Лунните деца не можеше да бъде спечелено толкова лесно. Паякообразните твари започнаха да скимтят и да се превиват и Кайку с ужас забеляза как създанията, от които толкова се страхуваше, се унижават пред тези чудовищни призрачни жени. Колко ли могъщи бяха силите им? Шин-шините изглеждаха лишени от демоничната си дързост и сега лазеха по скалата, докато духовете бавно се приближаваха към тях. Блестящи мечове се извадиха изпод парцаливите, сияещи роби. Демоните потрепериха от страх, ала, подобно на приковани с карфици пеперуди, можеха единствено да шават с паякообразните си крайници, неспособни да помръднат от местата си. Бягството беше невъзможно. Мечовете проблеснаха, издигайки се в плавни дъги.
Касапницата беше краткотрайна и отблъскваща. Шин-шините се гърчеха и извиваха, докато биваха кълцани и разчленявани, а пролятата им кръв цвърчеше като врящо олио и се изпаряваше на мига. Лунните деца насякоха на късове демоните с искрящите си мечове. Макар че по-голямата част от кървавата баня милостиво бе скрита от погледа на Кайку от страховитите силуети на призрачните жени, тя чуваше отблъскващите — и изненадващо човешки — звуци от врязването на металните остриета в плътта, трошенето на кости, смазването на хрущяли. Ликуващите, стържещи викове на Лунните деца се смесваха с предсмъртния вой на шин-шините и се изгубваха в раздираното от бурята небе.
След броени мигове всичко свърши и демоните изчезнаха в нищото като лош сън.