Мос не искаше да стане така. Трябваше синът му да е на неговото място, да бъде Кръвен Император за слава на рода Батик и на цялото семейство. Това, което се бе случило, изобщо не беше справедливо — бащата да поеме ролята на сина си, докато самият той лежи в катакомбите, а трупът му е обезобразен до неузнаваемост. Мос обаче нямаше да позволи смъртта му да се окаже напразна. Сега родът Батик бяха управляващата династия и щяха да настъпят доста промени.
Той се огледа наоколо, прочиствайки главата си от горчивите мисли, които го бяха обзели. Огромният барелеф от слонова кост, изобразяващ двете птици ринджи, разминаващи се в полет, заемаше едната стена; междинна преграда отвеждаше на малко балконче, отвъд което се издигаше горещият бриз от задушните улици на града. Две елегантни диванчета стояха до ниска масичка от черно дърво. Посетителят му, както бе очаквал, беше отказал да седне на някое от тях.
— Император Мос — изрече той, а гласът му звучеше като тихо проскърцване под Маската от изсушена кожа.
— Върховен Чаросплетнико Какре — поздрави го владетелят.
Той се приближи до масичката и си наля чаша вино за себе си, без дори да си помисли да предложи нещо на госта си. Изпи я на един дъх. Новият Върховен Чаросплетник го изчака мълчаливо; Маската му приличаше на мъртвешко лице над парцаливата роба, съшита от най-различни кожи.
— Сторено е — каза Императорът накрая.
Вещерът го дари с пронизващ поглед.
— Вие сте мъж на думата си — рече. — Значи договорът ни е изпълнен.
Мос си наля отново, отпи и кимна.
— Благородниците не могат да ми се противопоставят. Чаросплетниците ще получат всички отстъпки и почести, на които се радват благородните семейства, все едно всички вие сте част от един голям род. Ще ви бъде позволено да присъствате в съда и в Съвета. Гласът ви ще има същата тежест като на всеки друг благородник. Ще имате право да притежавате собствени земи в равнините на Сарамир, вместо да живеете в планините, където законите за земята са неприложими. Вече няма да бъдете обикновени съветници и инструменти за комуникация, а политическа сила със свои собствени права.
— И, разбира се, вие никога няма да забравите помощта, която Чаросплетниците ви оказаха — допълни Какре. — Вие, Кръвният Император на Сарамир, няма да забравите кой ви постави на трона.
— Всемогъщи духове! — възкликна Мос. — Сключихме сделка, а аз съм човек на честта! Ние сме съдружници. Изпълнете вашата част от уговорката и аз никога няма да забравя своите задължения.
Какре кимна бавно.
— Предвиждам дълги и взаимно ползотворни отношения между рода Батик и Чаросплетниците — рече той.
— Точно така — потвърди Мос, ала бе неспособен да прикрие едва доловимата нотка на отвращение в гласа си. Какре не даде признаци, че я е забелязал. Той се сбогува с Императора, оставяйки го на собствените му мисли.
Мос напълни чашата си за трети път. Той беше едър и широкоплещест човек и на алкохола му трябваше доста време, за да му подейства. Бащата на Дурун взе бокала си и излезе на балкончето, където почувства как галещите лъчи на окото на Нуку затоплят приятно кожата му, обливайки в мека вечерна светлина улиците на Аксками. Неговия град. Той беше оправил нещата, бе възвърнал реда и беше дал на хората водач, в който отново да повярват. Родът Еринима бе отстранен, а мирът — възстановен.
Погледът му се плъзна по склона на хълма, където се издигаше Императорската цитадела, по Императорския квартал, покрай суетнята на Пазарния район, през доковете и искрящата повърхност на реката Керин, след което премина и отвъд града — към равнините и далечната линия на хоризонта.
Тялото на Престолонаследничката така и не беше открито. Тя бе изчезнала вдън земя, без да остави какъвто и да е знак или следа след себе си. Най-опитните му хора не бяха успели да открият нищо и макар че търсенето продължаваше, той се съмняваше, че някога щеше да се увенчае с успех. Лусия се бе изпарила като фантом, като сянка, като пустинен мираж. Имаше хиляди възможности да е умряла по време на хаоса, обхванал Цитаделата през онзи ден. Той обаче не вярваше на никоя от тях.
Защо Вирч не бе изчакал войските му да пристигнат в града, както бяха планирали? Мос никога нямаше да разбере какво бе накарало Върховния Чаросплетник да взриви бомбите толкова рано. Никога нямаше да узнае и какво се бе случило на онзи мост между Цитаделата и Кулата на северния вятър, от който беше паднал синът му. Там бяха открили Императрицата — пронизана в гърба, докато трупът на всеки от стражите, проснати близо нея, бе оглозган до кокал. Тялото на Анаис обаче беше непокътнато. Изобщо не го интересуваше дали това бе плод на някакво магьосничество или зловещ трик. Това, което имаше значение, бе кой стоеше зад него. И какво бе направил с Лусия.