Изричайки това, той се обърна и закрачи бързо към храма. Кайку остана загледана след него, докато младежът не изчезна сред дърветата. В някое друго време и място… навярно между тях щеше да се получи нещо. Е, сега обаче имаше къде-къде по-големи грижи. Помисли си за маската, която лежеше в стаята й, скрита зад една от гредите на тавана. Помисли си как ли щеше да се добере до Аксками и какво ли щеше да открие там.
Помисли си какво ли я чака занапред и изведнъж я побиха тръпки.
Пета глава
„Все някой ден щеше да се случи, мислеше си Анаис. Аз само отлагах неизбежното. Но откъде, по духовете, са узнали?“
Кръвната Императрица на Сарамир седеше в покоите си, нежният й профил се открояваше на фона на ярката слънчева светлина, а знойният дъх на уличните жеги бе успял да се промъкне дори тук, толкова високо над града. В подножието на Императорската цитадела се простираше великият град Аксками, сърцето на Сарамирската империя. Той се изтягаше по склоновете на хълма и околностите му, истинско пиршество от най-разнообразни сгради и цветове — източени червени кули се извисяваха над евтините шумни пазари, гладки бели къпални се гушеха до музеи със зелени куполи, великолепни театри изпъкваха на фона на всевъзможни дюкянчета, работилници и ковачници. В далечината проблясваха искрящите криволици на Керин, която си пробиваше път през цялото това изобилие от форми и багри, за да се се срещне със сестра си Джалаза, заедно с която оформяха реката Зан. Аксками бе построен на мястото, където се събираха три реки, разделящи града на ясно ограничени райони, съединени посредством величествени мостове.
Императрицата зарея поглед над столицата, над нейния град — центърът на цивилизацията, която се простираше върху хиляди километри на огромния континент и обхващаше милиони хора. Животът в Сарамир никога не беше секвал, една безкрайна знойна въртележка от промишленост, мисъл и изкуство. На Площада на Оратора се събираха всички, които искаха да докажат своето красноречие, и тълпите или им ръкопляскаха, или им се надсмиваха. В конюшните пръхтяха коне и манкстуи, а джамбазите предлагаха стоката си на минувачите и си бъбреха един с друг. Философи медитираха, докато от другата страна на улицата млади двойки страстно правеха любов. Учени мъже водеха полемики в парковете, кръв капеше по плочките, когато гърлото на някой бик банати биваше прерязано от ножа на касапина, улични акробати изпълняваха сложни номера, сделки се сключваха, разваляха и договаряха наново. Аксками беше ядрото на един свят, разпрострял се на толкова обширна територия, че единственият начин за моментална комуникация беше посредством уменията на Чаросплетниците — административната, политическата и социалната опорна точка, върху която се крепеше цялата империя. Анаис обожаваше страната си, обожаваше постоянната й способност да се възстановява, бесния вихър на промяната и традицията, на новото и старото… Същевременно обаче я познаваше достатъчно добре, за да се страхува мъничко от нея, и точно в момента усещаше призрака на този страх съвсем близо до себе си.
Императорската цитадела се издигаше горда и великолепна на билото на хълма, извисявайки се над всичко останало. Тя представляваше гигантско съоръжение от злато и бронз, оформено като пресечена пирамида, с плосък покрив, където бе разположен храмът на Оча, Императорът на боговете. Той бе отрупан с колони, арки и огромни статуи, които сякаш израстваха от самите стени или пропълзяваха покрай грандиозната му фасада, за да се увият около някоя колона. Във всеки един от четирите му края стърчеше по една източена кула, издигаща се високо над основния корпус на Цитаделата. Всяка от кулите бе посветена на един от Пазителите на Четирите Вятъра. Тесни мостове съединяваха кулите и Цитаделата, преграждайки зейналата бездна отдолу. Всичко това бе заобиколено от масивна стена, декорирана с разкошна резба и барелефи по цялата й дължина — целостта й се нарушаваше единствено от огромната порта, чиято ослепителна арка от злато бе инкрустирана с благослови.
Анаис отклони поглед от величествената гледка. Стаята, в която се намираше, беше голяма и просторна, а стените и подът бяха покрити с полуогледални плочки от камък, известен като лач. Трите високи арки й позволяваха да наблюдава града в подножието на Цитаделата, а няколкото по-малки служеха като входове към останалите помещения. В центъра на стаята имаше ромолящ фонтан, представляващ две манти1, увлечени в любовен танц, чиито криле се докосваха във вихъра на страстта им.
1
Вид скат, достигащ до 4-метрова дължина; заради израстъците на главата си е познат още и под името „морски дявол“. — Бел. прев.