През целия ден пристигаха най-различни вести — както по нормалния начин, така и чрез Чаросплетниците — които настояваха за едно — да се свика Съветът. Императрицата имаше чувството, че приятелите й са я предали, че враговете й са по-разярени от всякога, а тя не може да направи нищо, за да възстанови равновесието. Единствената наследничка на трона на Сарамир беше Различна. Което означаваше, че е трябвало да бъде убита още при раждането си.
Върховният Чаросплетник Вирч също се намираше в стаята заедно с нея. Чаросплетниците бяха онези, които трябваше да извършват екзекуциите, и Анаис усещаше как неодобрението му расте с всяка сричка, която произнасяше. Той обаче беше достатъчно мъдър да не я порицава, задето бе скрила детето си от тях, дори и самата Императрица да знаеше със сигурност какво мисли по въпроса. Нима този кръвожаден вампир наистина очакваше тя да предостави единственото си дете на милостта на Чаросплетниците?
— Трябва да сте изключително предпазлива, Господарке — изгъргори той. — Изключително предпазлива. Имате само няколко възможности да предотвратите бедствието.
Върховният Чаросплетник поне носеше Маската си, за което Императрицата му беше благодарна. Ужасно деформираните му черти бяха скрити под бронзов лик и макар че самата Маска също не беше кой знае каква приятна гледка, бе далеч за предпочитане пред физиономията под нея. Тя изобразяваше полудяло лице с черти, изкривени от нещо, което би могло да е болка, безумие или зловещо наслаждение; един поглед към нея бе достатъчен да настръхне кожата ти. Анаис знаеше, че тя е стара, много стара; а когато ставаше дума за истински Маски, старостта означаваше могъщество. Боеше се да мисли колко ли съзнания са били погубени от тази Маска, както и каква част от Вирч бе останала…
— Тогава какъв е съветът ви, Върховен Чароспетнико? — попита тя, прикривайки отвращението си благодарение на уменията, които бе придобила с цената на дългогодишна практика. Безмълвно го предизвикваше да предложи екзекуцията на дъщеря й.
— Трябва да бъдете отстъпчива, Господарке. Излъгали сте доверието им и сега те ще очакват да си признаете това. Не забравяйте омразата, която сарамирците питаят към Различните.
— Не бъдете глупак, Вирч! — отсече тя. Макар и да изглеждаше стройна и слаба, с нежни черти и невинно излъчване, Императрицата можеше да бъде твърда като стомана, когато поискаше. — Тя не е Различна. Тя е просто едно надарено дете. Мое дете.
— Зная много добре значението на думата, Господарке — изхриптя Чаросплетникът и направи няколко крачки из помещението. Прегърбеното му тяло бе облечено в парцалива роба, която сякаш бе съшита от най-различни влакна, мъниста, части от рогозки и животински кожи, комбинирани заедно по един безумен начин. Всички Чаросплетници носеха подобни одеяния. Анаис никога не бе изпитвала желанието да се запознае по-отблизо с техния извратен свят, за да се осмели да ги попита защо се обличат така.
Чаросплетниците бяха отговорни за въвеждането на зловещия обичай по избиването на деца преди повече от сто години. Те владееха дарбата да съзират знаците, реейки се из Чаросплетието, и да откриват всички прояви на поквара и омърсяване на човешката чистота. Въпреки че по правило бяха доста саможиви и предпочитаха да останат в разкошните си благороднически палати или в планинските си манастири, те веднага правеха изключение, станеше ли въпрос за някое Различно дете. Чаросплетниците пътуваха от градове към села и обратно, появяваха се на фестивали и събори, където не само учеха обикновените хора как да разпознават Различните, но и ги принуждаваха да предадат децата, които криеха. Посещението на Чаросплетник в който и да е град се смяташе едва ли не за събитие с религиозна значимост и хората изпитваха страх и благоговение, едновременно отблъсквани и запленявани от странните мъже с непроницаеми Маски. Те слушаха проповедите на Чаросплетниците и предаваха мъдростта им на своите деца. Въпреки че съдържанието на проповедите никога не се променяше, Вещерите с Маски бяха неуморни и тяхното слово до такава степен се бе запечатало в душата на жителите на Сарамир, че на хората то им звучеше познато като детските песнички и майчиния глас.
Вирч изчака изражението на Анаис да омекне, преди да продължи.
— Какво мисля по въпроса няма никакво значение. Трябва да сте готова за гнева на семействата. Детето, което сте родили, е Различно за тях. За тях няма да има никаква разлика между Лусия и изкривените, слепи, уродливи деца, с които Чаросплетниците трябва да се занимават всеки ден. И в двата случая става въпрос за… отклонения. До днес те са вярвали, че родът Еринима има наследник. Болен, навярно — предполагам, че това е било извинението ви, задето сте я криели — но все пак наследник. Сега те разбират, че не е така и се появяват много неизвестни…