— Така е, Вирч — натърти Анаис. — Детето ми ще се възкачи на трона.
— При положение че е Различна? — изкикоти се Вирч. — Съмнявам се.
Анаис се обърна към фонтана, за да скрие здраво стиснатите си устни. Тя знаеше, че Чаросплетникът казва истината. Хората никога нямаше да приемат един Различен за владетел. Ала какъв друг избор имаше?
Освен че се научи да говори феноменално рано, Лусия не бе давала външен изблик на възможностите си, преди да стане на две жътви, но Анаис усещаше. Ако трябваше да бъде честна пред себе си, тя знаеше инстинктивно, още в началото на бременността си, че детето в утробата й не беше съвсем обикновено. Отначало не смееше да повярва — ала по-късно, когато се сблъска с реалността на ситуацията, това вече не я интересуваше. Изобщо не каза за това на лечителя си — той щеше да я посъветва да отрови детето. Не, нямаше да се откаже от Лусия за нищо на света!
Навярно това щеше да бъде нейният крах. Може би, ако се бе отказала от Лусия, впоследствие щеше да роди поне няколко здрави деца. Ала Анаис бе направила своя избор и усложнените обстоятелства покрай раждането на дъщеря й я бяха направили безплодна. Вече не можеше да има други бебета — Лусия щеше да си остане единственото дете, което някога щеше да има. Единственият наследник на трона на Сарамирската империя.
Затова тя бе решила да скрие детето си от очите на света, съзнавайки, че хората щяха да я презират. Нямаше да обърнат никакво внимание на нежната й природа и замечтаните й очи; щяха да видят само едно създание, което не бе човек, което трябваше да бъде открито и унищожено, преди заразата му да поквари чистотата на жителите на Сарамир. Мислеше си, че детето щеше да се научи с времето да крие способностите си, да ги управлява и потиска, но сега тази надежда беше разбита. Как изобщо бяха могли да научат за това? Тя бе толкова предпазлива и така ревностно пазеше дъщеря си от очите на онези, които можеха да я наранят!
Тази страна беше болна, помисли си Императрицата с горчивина. Болна и прокълната. Всяка година все повече и повече деца се раждаха Различни, все повече бяха хлапетата, екзекутирани от Чаросплетниците. Имаше дори Различни животни и растения. Земеделците се оплакваха, че самата земя е станала зла, понеже цели реколти израстваха с деформации. Заразата се разпространяваше и разпространяваше от десетилетия и никой нямаше и най-малка представа какво представлява, нито пък откъде идва.
Вратата се отвори рязко със сила, която я накара да потрепери, и съпругът й нахълта в стаята, истинска черна кула от ярост.
— Какво става? — извика й той, стисна я за ръката и я завъртя грубо към себе си. — Какво става?
Тя се отскубна от хватката му и мъжът не се възпротиви. Той много добре знаеше докъде се простира властта му в отношенията им. Тя бе Кръвна Императрица, представителка на управляващата династия. Докато той бе Император само заради брака си с нея; брак, който можеше да бъде анулиран във всеки момент, стига Анаис да пожелаеше това.
— Добре дошъл, Дурун — отвърна саркастично жената, гледайки го заплашително. — Как мина ловът?
— Какво се е случило, докато ме нямаше? — не спираше да вика той. — Какви са тези неща, които чух… детето ни… какво си направила?
— Лусия е необикновена, Дурун. Както сигурно щеше да знаеш, ако я беше навестявал повече от един път в годината. Не ми казвай, че тя е наше дете — ти изобщо не си участвал в отглеждането й.
— Значи е вярно? Значи е Различна? — изрева Дурун.
— Не! — изкрещя Анаис в същото време, когато Вирч каза „Да“.
Дурун изгледа смаяно съпругата си, която смело отвърна на погледа му. В стаята се възцари напрегната тишина.
Императрицата знаеше много добре каква щеше да бъде реакцията му. Мъжът й беше до болка предсказуем. През повечето време тя го презираше, мразеше тесните черни дрехи, в които се обличаше, и лъскавата му черна коса, която падаше от двете страни на лицето му. Мразеше надутите му маниери и орловия му нос, слабото му лице и тъмните му очи. Женитбата им беше изцяло политическа, уредена от родителите им преди да са се видели и веднъж; ала макар че така бе получила подкрепата на рода Батик като верни съюзници, си беше платила хилядократно за това, изтърпявайки този надут мързеливец за съпруг. Е, и той си имаше силните моменти, но този не беше от тях.