— Родила си Различно дете? — прошепна той.
— А ти си станал баща на такова — контрира го тя.
Мигновен спазъм на болка проряза лицето му.
— Даваш ли си сметка какво означава това? Осъзнаваш ли какво си сторила?
— А ти даваш ли си сметка каква беше алтернативата? — попита Императрицата. — Да убия единственото си дете и да оставя династията Еринима да загине? Никога!
— По-добре да го беше направила! — просъска й той.
Тя тъкмо отвори уста да му отговори, когато зад вратата се чу прозвъняване на камбанка.
— Още едно съобщение ви очаква — рече Вирч с клокочещия си глас.
Стрелвайки съпруга си с разгневен поглед, Анаис отвори вратата и профуча покрай изненадания слуга, преди още да си е отворил устата да й съобщи онова, което тя вече знаеше. Дурун се втурна към своите покои. Поне за това Анаис се почувства благодарна. Нямаше никаква идея как ще се справи с гнева на благородните семейства, ала бе сигурна, че ще го направи по-добре без присъствието на Дурун.
Покоите на Върховния Чаросплетник Вирч представляваха един паметник на деградацията. Те бяха мрачни и неприветливи, задушни и влажни като блато посред лятна жега. Високите капаци на прозорците, които бяха плътно затворени, вместо да пропускат прохладния ветрец, бяха покрити с най-различни разноцветни материали и тъкани. Голямото плюшено легло се бе изтърбушило и изглеждаше наклонено на една страна, а чаршафите бяха лекьосани и измачкани. В центъра на помещението се виждаше осмоъгълен басейн за къпане, чиито мътни води бяха осеяни с всевъзможни боклуци и екскременти, а на дъното му, взирайки се сляпо нагоре, лежеше голо момче.
Всичко тук свидетелстваше за чудовищните апетити на Вещера, когато биваше обзет от яростта, спохождаща го след някое от неговите Чаросплетнически състояния. Всякакви храни в различен стадий на разваляне бяха разпилени наоколо. Най-изящни копринени тъкани бяха разкъсани на парцали. По плочките на пода се забелязваха следи от кръв. До продъненото легло имаше камшик, а върху завивките лежеше някакъв труп, разлагащ се тук поне от няколко седмици, чийто пол и възраст не можеха да се различат. Голямо наргиле димеше забравено на пода до локва разляно вино и влажни дрехи.
Върховният Чаросплетник се бе разположил в средата на помещението, до басейна — съсухреното му тяло бе обвито в парцали и той седеше, кръстосал крака под себе си, а на главата си беше сложил Маската.
Истинската Маска на Върховния Чаросплетник Вирч беше много, много старинна. Родословието й водеше началото си от Фрусрик, един от най-великите Майстори, които някога бяха живели. Фрусрик я бе направил от бронз, изкован толкова тънко, че да се носи с лекота. Тя беше истински шедьовър — представляваше лицето на някакъв отдавна забравен бог, а изражението му бе едновременно безумно и ужасяващо нормално. Гъсти вежди надвисваха над подобните на мрачни бездни очи, а физиономията му сякаш крещеше от отчаяние, виеше от омраза или ръмжеше от ярост, в зависимост от това под какъв ъгъл падаше светлината върху нея.
Фрусрик беше дал новата Маска на Тамала ту Джекин, който я бе носил чак до ненавременната си смърт; после преминала в ръцете на Урик ту Хирст, един от най-надарените Чаросплетници. След Урик тя бе сменила седмина собственици за повече от стотина години, докато най-накрая не се беше озовала при Вирч. Той я получи от своя учител, който бе видял в момчето изключителен талант, на фона на който уменията на останалите му ученици бледнееха.
Истинската Маска отнемаше всичко, което притежателите й имаха — изсмукваше ги, разлагайки ги отвътре, след което запазваше част от отнетото и го предаваше на поредния си собственик. Тя ги променяше, дарявайки ги с парченца от съзнанието, спомените и индивидуалността на предишния собственик; с всеки следващ носител на Маската трябваше да се предава все повече и повече, докато в един момент сблъсъкът на най-различни влияния, сънища и преживявания идваше в повече на съзнанието. Колкото по-стара беше Маската, толкова по-голяма бе силата й и толкова по-бързо тя тласкаше Чаросплетника, който я носеше, към бездните на безумието. По-слабите послушници щяха да умрат, дори само ако сложеха тази Маска; Вирч бе повален за три сезона, ала накрая успя да я овладее. И силата, с която тя го бе дарила в отплата, беше несравнима.