Выбрать главу

Целият горен етаж бе опасан с дълга тераса, гледаща към алпинеуми и миниатюрни водоскоци, извити мостчета и изваяни дръвчета. Всички стаи, включително и тази на Кайку, имаха достъп до балкона; точно там излязоха сега с Асара, която държеше пушката си в готовност за стрелба.

Нощта беше гореща — лятото тъкмо бе започнало, а дъждовните капки, които шибаха къщата, се стичаха в специално пригодените за целта олуци и се изливаха в градината. Тънки парапети се издигаха от високия до кръста дървен парапет до наклонения покрив. Ефирът бе изпълнен с трещенето на бурята и тропота на дъжда, но на Кайку й се струваше, че навън витае някаква тайнствена тишина и тя чуваше как ударите на сърцето й отекват силно в ушите й.

Асара погледна наляво, после надясно, изпълнена с подозрения към пустата тераса. Ръцете й стиснаха още по-здраво пушката. Дългата й стройна цев бе украсена с магически знаци и картини на разбиващи се морски вълни. Твърде скъпо и елегантно за прислужница като Асара, оръжието най-вероятно бе откраднато от някоя стая в къщата.

Кайку подскочи, когато Асара помръдна изведнъж, насочвайки пушката надолу към градината. Някакъв тъмен силует се плъзна покрай алпинеумите с нечовешка скорост, движейки се на четири източени крайника; беше твърде бърз за прислужницата, която се отдръпна назад, без да възпроизведе изстрел.

Запътиха се по терасата към стълбището. Кайку бе почти парализирана от страх, обаче се застави да върви. Чувстваше се объркана и безпомощна; добре че поне Асара беше запазила самообладание. Момичето последва своята прислужница. Не й оставаше нищо друго, което да стори.

Добраха се до стълбите без никакви проблеми. Долу цареше пълен мрак. Никакви фенери не светеха и нямаше никакви признаци на движение. Небето изрева отново и Кайку се огледа изплашено. Облаците се бяха разкъсали, разделени от бушуващите ветрове, които бяха променили посоката си, и от време на време допираха краищата си, когато някоя назъбена светкавица ги прорязваше и се стрелваше към земята.

Отвори уста да каже нещо на Асара, но в същия миг забеляза шин-шина.

Съществото тъкмо изпълзяваше от тъмнината в единия край на терасата — истински демон от сенките, който накара Кайку да затрепери неудържимо от страх. Едва го различаваше в мрака — виждаше само очертанията му, понеже създанието изглеждаше като част от тъмнината, която го прикриваше; ала онова, което зърна, й бе повече от достатъчно. Тялото му напомняше човешкото, но ръцете и краката му бяха ужасно издължени и завършваха с тънки остриета, поради което то приличаше на човек, ходещ на четири кокили. Беше високо — много по-високо от нея, и трябваше да се изгърби надолу, за да не се удари в стряхата над балкона. Девойката не можа да различи други подробности по него, освен очите — те блестяха като фенери в мрака, две светещи точки, чийто взор сякаш я пронизваше.

Асара изруга грубо и хукна надолу по стълбите, повличайки Кайку след себе си. Момичето не се нуждаеше от повторно напомняне; в този миг всичко се беше изпарило от главата й и единственото нещо, което бе останало, беше как да се измъкне от демона, който се прокрадваше след тях. Те чуха как крайниците му потракват по терасата зад тях, докато се спускаха с главоломна бързина към обгърнатата от сенки стая на долния етаж.

Преддверието беше широко и просторно, с филигранно резбовани дървени сводове, водещи към останалите помещения на приземния етаж. Къщата бе построена като лятна резиденция, ето защо нямаше вътрешни врати, и красиво изрисуваните подвижни паравани можеха да се местят така, че да пропускат или спират топлия вечерен бриз във вътрешността на сградата. Сега обаче ярките припламвания на невижданите светкавици от лунната буря проблясваха през орнаментираните паравани, изпълвайки помещението с най-различни причудливи образи.

Кайку за малко да се препъне на последните няколко стъпала, но Асара я изтласка настрани и зае позиция за стрелба, насочвайки пушката към стълбите, по които бяха слезли току-що. Секунда по-късно източеният силует на шин-шина светкавично се материализира пред погледа им, а очите му горяха на фона на тъмния овал на лицето му. Прислужницата натисна спусъка и трясъкът от изстрела отекна оглушително в цялата къща. Пътят беше чист; демонът бе задържан, макар и за малко. Асара презареди оръжието си забърза с Кайку към външната врата.