Тейн най-накрая си позволи да си отдъхне, но опасността не беше изчезнала. Чуваха как мечката се спуска по склона на падината, как сумти шумно и души въздуха, мъчейки се да ги открие.
— Пушката ми… — прошепна Джин. — Ако ни намери…
— Не — изсъска той. — Почакай.
Изведнъж звярът се насочи право към тях, а кафеникавата й муцуна запълни пролуката, през която гледаха. Носът на животното потрепваше, докато душеше наоколо, и Джин сложи пръст на спусъка на оръжието си, готова за изстрел; Тейн обаче я стисна за китката.
— Шин-шините ще чуят — прошепна той. — Ние не се боим от мечките в горите на Еню. — Вътрешно обаче не се чувстваше толкова уверен, както предполагаха думите му. Едно време всички горски обитатели бяха приятели на жреците на Еню, ала сега покварата на земята ги бе направила непредсказуеми.
Провряло нос в пролуката, животното сумтеше. Джин цялата се бе сковала от напрежение. Ненадейно муцуната се отдръпна, и, подсмърчайки за последен път, мечката се отпусна на земята пред скривалището им, очевидно решила засега да си остане там.
— Защо не ни нападна? — промълви Джин.
Тейн се усмихна загадъчно.
— Мечките са творения на Еню — също както Паназу е създал морските котки, Аспинис — маймуните, а Мисамча — скатовете, лисиците и ястребите. Трябва да й благодарим, Джин. Мисля, че току-що бяхме спасени.
Девойката се замисли за момент.
— Може би трябва да останем тук — рече накрая. — Шин-шините ще ни издебнат, ако излезем преди зазоряване от скривалището си.
— Според мен и тя мисли по същия начин — каза Тейн, посочвайки с поглед към мечката, която се бе разположила точно пред пролуката на убежището им.
Животното остана да лежи там през цялата нощ и въпреки тревогите, и двамата успяха да заспят. Джин сънуваше огън и ужасяващи, изпепеляващи горещини, а младият послушник както винаги бе впримчен в кошмара, в който чуваше как нечии стъпки се приближават към вратата на спалнята му, а заедно с тях се задаваше и пълзящият ужас.
Осма глава
Върховният Чаросплетник Вирч се влачеше по коридорите на Императорската цитадела — прегърбеното му съсухрено тяло бе погребано под парцаливата му, осеяна с кръпки роба, а състареното му лице бе скрито под бронзовия лик на безумния древен бог. Едно време бе вървял гордо по тези коридори — крачката му беше уверена, а осанката — изправена. Ала това беше преди Маската да го деформира и разложи отвътре. Като всички Истински Маски, към материала за изработката й бе прибавена есенция от вещерски камък, а вещерският камък не даваше нищо, без да получи друго в замяна. Тялото му бе осеяно с тумори — както доброкачествени, така и злокачествени. Костите му бяха станали крехки, коленете му се бяха изкривили, а кожата му бе цялата на петна. Това обаче бе цената на властта — а власт поне имаше в изобилие. Той беше Върховният Чаросплетник, личният Чаросплетник на Императрицата, и не искаше нищо повече.
Чаросплетниците бяха нещо, без което животът на по-висшите социални слоеве на Сарамир щеше да бъде невъзможен. Благодарение на тях аристократите можеха да общуват директно един с друг на огромни разстояния, без да има нужда да прибягват до вестоносци. Можеха да шпионират враговете си, да пазят приятелите и близките си. Най-способните Чаросплетници бяха в състояние да убиват тайно и мълниеносно, без някой да ги забележи — удобен начин да се отстраняват неудобни лица; престъплението можеше да бъде проследено единствено от друг Вещер, но дори и тогава нямаше гаранции за разкриването му.
Най-важната им роля обаче беше да служат за защита; защото единственото нещо, което можеше да те предпази от един Чаросплетник, беше друг Чаросплетник. Те бяха там, за да пречат на своите събратя да шпионират господарите им или да правят опити да ги убият. Ако някой благородник разполагаше с Чаросплетник, тогава и враговете му трябваше да си намерят такъв, за да се намират в безопасност. Техните врагове също постъпваха по този начин и това се повтаряше до безкрайност. Първите Чаросплетници се бяха появили преди около два века и половина и за това време се бяха превърнали в неотделима част от живота на аристокрацията. Всяко знатно семейство имаше представител на тази каста в дома си; липсата му можеше да доведе до големи проблеми. И въпреки ширещия се страх и неприязън към Чаросплетниците (дори и от страна на господарите им), те щяха да съществуват още дълго време.