Императрицата щеше да се срещне със Съвета на другата сутрин. Бяха настанали опасни времена за нея и за рода Еринима. Благородниците и знатните семейства преценяваха сложния характер на нововъзникналата ситуация — те се обединяваха в нови съюзи, сключваха сделки. Бяха готови да пристъпят към заплашителните действия, за които се подготвяха, да обявят възгледите си по отношение правата на Лусия над трона — подкрепа или опозиция.
Вирч бе прекарал последните два дни в размяна на съобщения между съюзниците на рода Еринима, които се оказаха повече, отколкото бе предполагал. Известията, че отклоненията при Лусия не бяха опасни, нито пък видими отвън, бяха поуспокоили разгорещените страсти и мнозина от дългогодишните приятели на рода Еринима останаха на страната на Анаис. Дори родът Батик, към който принадлежеше съпругът на Императрицата, беше дал подкрепата си, въпреки очевидното отвращение на Дурун от собственото му дете. Родът Батик смяташе, че традицията за наследяване на престола по кръвна линия трябваше да бъде спазена. Други, по-малки семейства, виждайки възможността да се поиздигнат малко в йерархията, също бяха развели знамената си в подкрепа на Лусия. Те се надяваха, че подкрепата им нямаше да остане невъзнаградена от Императрицата.
Вирч беше малко разтревожен, но не и обезсърчен. Опозицията, която вярваше, че благото на империята трябва да се постави над традициите, беше доста силна, а и редица фамилии още не бяха взели решение към коя страна да се присъединят. Всеки момент везните можеха да се наклонят в която и да е посока.
Върховният Чаросплетник възнамеряваше да каже тежката си дума пред Съвета и тя нямаше да бъде в подкрепа на Императрицата. Възкачването на Лусия на престола криеше много опасности за Чаросплетниците и Адерач, ето защо той тихомълком се готвеше да предаде Анаис и нейната дъщеря.
Старецът се настани на обичайното си местенце до басейна, кръстоса крака и се прегърби, свивайки се почти на кълбо. След като застина неподвижно, той изчака болките в ставите му постепенно да утихнат, позволявайки на хрипливото си дишане да стане по-дълбоко. Искаше да се отпусне максимално, понеже тялото му непрекъснато го болеше. Той започна да медитира, опитвайки се да накара болката да изчезне, усещайки как горещината на вещерския камък от Маската се разпространява по лицето му, макар че температурата й не се повиши. След малко повърхността й се обагри в зеленикаво сияние.
Усещането от издигането в Чаросплетието беше като да плуваш през тъмни води към ярките небеса отгоре. Натискът на задържания му дъх започна да изгаря дробовете му и той имаше чувството, че всеки момент ще избухне, с нетърпение очаквайки момента на облекчение; когато той наближи, Вирч издиша внезапно въздуха си във водата и ето че отново се рееше из еуфоричната бездна, където гигантските нишки на Чаросплетието лениво се поклащаха.
Блаженството, което го заля, бе неземно и на неговия фон всички човешки усещания бледнееха. Потръпна от удоволствие, мислейки си как нито една физическа наслада не можеше да се сравни с това, което изпитваше в момента, ала в следващия момент взе нещата в свои ръце, потискайки екстаза си до едно приемливо ниво. Занаятът на Чаросплетниците бе за хора с желязна дисциплина, защото Чаросплетието се отплащаше със смърт на всеки необучен.
Отправи се към територия, която бе посещавал доста често заради повелите на господарката си. Ставаше въпрос за владенията на Табакса, млад и талантлив Чаросплетник, който бе на служба при Баракс Зан ту Икати. Този път обаче не идваше да носи известия или да води преговори. Този път се прокрадваше тайно.
Родът Икати някога беше съюзник на династията Еринима. Двете семейства имаха твърде много противоречащи си интереси, за да станат големи приятели някой ден, обаче рядко се караха; най-често оставаха неутрални един към друг. Родът Икати, въпреки че не беше особено богат и не притежаваше много земи, разполагаше с впечатляващ брой васални семейства, заклели се във вярност към тях. В силните си дни Икати бяха управляваща династия и доста от договорите, сключени тогава, продължаваха да са валидни. Сами по себе си те не бяха най-влиятелното семейство в страната, ала ако се вземеха предвид благородниците, които щяха да доведат със себе си на Съвета, се превръщаха във фактор, с който човек трябваше да се съобразява.