Вирч бе принуден да се пригоди, да промени възприятията си така, че да съответстват на тези на неговия противник. Той знаеше, че всъщност не се намира тук, че това е само начин да позволи на крехкото си съзнание да надзърне в сложността на Чаросплетието, без да обезумее. Рееше се из нищото — едно обезплътено съзнание — проучващо внимателно обстановката със сетивата си, търсейки пукнатини в защитата. Мрежа върху мрежа от безбройните паяжини се разстилаше пред него, всяка снабдена с различен сигнал, който щеше да доведе Табакса. Вирч беше впечатлен. Всичко бе направено с невероятно изящество и педантичност, но не чак толкова прецизно, че един Върховен Чаросплетник да не може да преодолее капаните.
Той промени зрението си към друга резонансна честота и за своя радост видя, че по-голямата част от паяжината изчезна. Явно Табакса не е бил достатъчно внимателен да защити владенията си в целия спектър. Само малцина Чаросплетници бяха способни да променят собствения си резонанс на различно ниво — тоест да влязат в ново измерение в границите на Чаросплетието. Вирч бе един от тях. Доволен, той внимателно продължи напред, а невидимите му мисловни антени трептяха навсякъде около него, почти обърсвайки нишките, но без да ги докосват. Той усещаше присъствието на Табакса — тлъст черен паяк, стотици пъти по-голям от него, надвиснал някъде наблизо.
С ъгълчето на сетивата си забеляза някакво потрепване и зърна в съзнанието си как нещо бавно се спуска отгоре към него — призрачно було, плоско и прозрачно, падащо през пролуките между паяжините. Почти в същия миг усети и други такива наблизо. Ала нищо не се насочи към него, ето защо Вирч реши да остане неподвижен, докато воалите не го отминеха, подобно на ефирни струйки дим.
„Умен е, помисли си Вирч. Никога преди не съм виждал подобно нещо.“
Тези воали служеха като стражи — подвижни аларми, които съществуваха на едно по-високо ниво в резонанса на Чаросплетието. Те бяха невидими при нормалната честота. Ако Вирч се беше опитал да проникне в паяжината, както първоначално бе възнамерявал, нямаше да ги види, докато те не се спуснеха върху него, мигновено предупреждавайки създателя си.
Върховният Чаросплетник се забавляваше. Той бавно и търпеливо се промъкваше все по-дълбоко в ефирната черупка на владенията на Табакса. Илюзорният вятър въздишаше през мрежата от аларми, местейки ги от едната до другата страна. В реалността Табакса бе нагласил мрежата от аларми по такъв начин, че да се видоизменят леко из Чаросплетието, за да може по-лесно да хващат нищо неподозиращите натрапници, ала сетивата на Върховния Чаросплетник нямаха никакви проблеми с откриването на капаните. Вирч се отдръпна настрани, когато една огромна сребърна нишка се стрелна покрай него. Той се смали, свивайки се до едно концентрирано съзнание, и продължи да се прокрадва напред — все по-дълбоко и по-навътре.
Точно тогава се задейства алармата.
Вирч изпада в паника, когато паяжината около него изригна в оглушителна врява, зашеметяваща какофония от резонанси. За секунда се вцепени; после се взе в ръце и потърси причината. Нищо! Нямаше нищо! Той бе предпазлив! Усети вибрациите от внезапното помръдване на Табакса, който надигаше тежкото си туловище и се понасяше стремително по мрежата си в търсене на натрапника. Вирч се опита да помръдне, да се измъкне, преди да бъде разпознат, ала беше в капан, съзнанието му бе впримчено. Обезумял от тревога, той бързо премина обратно към нормален резонанс и тогава, за свой ужас, откри, че е потопен в някакво гротескно, слузесто нещо, едновременно мъгляво и твърдо, отвратителна амеба, която здраво бе приклещила съзнанието му.
Вирч изруга. Табакса не само бе поставил аларми, видими единствено в по-горния спектър — ефирните призраци, които бе видял преди — но бе използвал и такива, които се забелязваха само в нормалната честота. Вирч бе изигран — трябваше да превключва периодично между двете резонансни нива.
Внезапно разгневен, той унищожи амебата с мисълта си, разкъсвайки яростно влакната й. Обаче Табакса почти го бе докопал — тъмна, масивна форма, чийто осем крака трополяха по паяжината, докато обикаляше из владенията си и търсеше какво не е наред. Твърде късно беше да се избегне конфликтът, твърде късно да се измъкне и да остане анонимен. Табакса щеше да узнае, че той, Вирч, е бил тук.