Девета глава
Имението на рода Тамак в Аксками се намираше чак в другия край на Императорския квартал, но Мишани предпочете да отиде дотам пеша. От една страна, денят беше изключително красив, а прохладният ветрец от север разсейваше знойната горещина, задушила града в прегръдките си. От друга, предпочиташе работата й този следобед да си остане тайна.
Улиците на Императорския квартал бяха по-широки от тези в останалите части на града и трафикът по тях не беше толкова натоварен. Високи древни дървета се издигаха от двете им страни, а правоъгълните плочки от настилката се почистваха всяка сутрин от листа и прахоляк. Водоскоци и декоративни акведукти ромоляха и бълбукаха, събирайки водите си в изящни басейнчета, където минувачите можеха да утолят жаждата си. Карети с най-различни доставки трополяха по уличните настилки и Мишани мина покрай много порти, всяка принадлежаща на знатна фамилия, всяка със семейния герб, поставен на видно място. Императорският квартал се състоеше главно от частните домове на различните родове — не само на аристократите, които участваха в Съвета, но и на множество по-дребни благородници.
Девойката погледна към Императорската цитадела, чиито стени блестяха ослепително под прежурящите слънчеви лъчи. В момента течеше заседание на Съвета, на което тя трябваше обезателно да присъства. Престолонаследничката беше Различна — и високомерната Императрица май продължаваше да си въобразява, че тя въпреки това ще се възкачи на трона. Мишани не можеше да повярва, че подобно нещо е възможно — не само на Лусия да й бъде позволено да достигне възрастта от осем жътви, но и самата Императрица да бъде толкова глупава, че да си мисли, че знатните фамилии ще оставят една Различна да управлява Сарамир. Баща й щеше да е много ядосан, че дъщеря му не беше на съвета, за да подкрепи вълната на недоволство срещу Императрицата, ала тя имаше да свърши нещо друго, докато всички погледи бяха насочени към Цитаделата.
Разногласията, които бяха настанали след разкритията за Императорското семейство, бяха довели до внезапни промени. Дългогодишни съюзници се разделяха, изпълнени с взаимно презрение, неспособни да проумеят другата гледна точка. Избухваха спорове, водещи до смъртна вражда. Баща й беше един от примерите за това. Той и Баракс Чел от рода Тамак бяха политически съюзници и добри приятели само до преди месец. Мишани често придружаваше татко си по време на посещенията му в градската къща на рода Тамак. И изведнъж подкрепата на Кел към Императрицата постави началото на спор, в който и двете страни си казаха ужасни неща един на друг, в резултат на което сега се бяха превърнали във врагове и изобщо не си говореха.
Това, за съжаление, беше против интересите на Мишани, защото в къщата на рода Тамак живееше мъдър стар учен, наречен Копанис, който бе невероятен специалист по въпросите на древните маски. Ала в каквото и състояние да се намираха отношенията между двете семейства, тя бе твърдо решила да се срещне с него. Рискът, който поемаше, хич не беше за пренебрегване. Репутацията й щеше да пострада неимоверно, ако бъдеше уловена в открито незачитане на бащината й воля, да не споменаваме за объркването, което щеше да предизвика с появата си във вражеския дом. Залогът обаче беше много по-голям. Единствената надежда на Кайку да разбере нещо повече за убийството на баща й бе маската, скрита под синята роба на Мишани; и ако някой беше способен да им помогне в случая, това бе Копанис.
Само трябваше да се добере до него.
Тя се замисли за приятелката си, докато следваше криволичещия си маршрут през Императорския квартал — покрай облените от светлина, покрити с мозайки площади с гостилници в сенчестите галерии, по безупречните алеи, където кльощави, късокосмести котки се прокрадваха и припичаха на слънце, през един малък парк, където се разхождаха млади двойки, хванати за ръце, а в тревата, кръстосали крака, седяха художници, чиито четки пърхаха над платната им. Императорският квартал винаги я бе привличал и тя го смяташе за омагьосващ, едно красиво място, сред чиито градини и прохладни арки се виждаха последствията от интригите и задкулисните машинации на благородниците от двора. Мишани знаеше, че никоя друга част на града не е по-чиста, поддържана и по-добре охранявана (това увеличаваше шанса да бъде забелязана), но въпреки това гледаше да избягва блъсканицата в тълпата всеки път, когато това бе възможно, отдавайки предпочитание на красотата и спокойствието на малките улички пред врявата и глъчката на тези от Пазарния район или Бедняшкия квартал.