Докторът каза на Майкъл, че е здрав като бик и че му е чудно как такъв млад и едър мъж като него може да се превзема. Майкъл възрази и каза, че наистина му е било зле. Тогава лекарят промърмори, че според него причините за неразположението му са психосоматични, и че вероятно Майкъл се преуморява от работа. Майкъл потвърди, че наистина прекарва по дванайсет часа на ден като управител на едно заведение, и че персоналът понякога го ядосва твърде много. Лекарят му предписа три дена почивка и му даде болничен лист за да го представи пред работодателя.
После докторът промърмори, че Майкъл е здрав, неимоверно силен физически мъж и че каквото и лекарство да му изпише, то ще е най-вероятно хомеопатично. Едж все пак помоли да му изпише нещо. Лекарят му изписа някакви витамини, които много трудно се намирали в аптеките и освен това стрували шейсет долара. Младежът му каза, че ще ги купи до края на работния ден, колкото и трудно да се намират.
Майкъл Едж се надяваше всичко да е наред.
3.
Беше около осем вечерта, когато Майкъл реши да отиде до магазина да си купи нещо за ядене и цигари, разбира се. Беше намерил скъпите витамини, предписани му от лекаря и сега се чувстваше добре. Утре щеше да отиде на работа, въпреки че имаше болничен лист, който да му оправдае три дена почивка. Не искаше обаче персонала или собственика на заведението да го считат за слабак, който бяга от работа при най-малкото неразположение.
Когато се върна от кварталния хранителен магазин, Майк видя нещо да виси на вратата. Беше полиетиленова торбичка. Отново беше закачена за дръжката на вратата и в нея тъмнееше нещо. Майкъл я вдигна и я разгледа на слабата светлина на електрическата крушка, осветяваща етажа. Вътре в торбичката отново имаше човешка коса.
Майкъл се ядоса. „Който и да се бъзика, вече прекалява!“, каза си. Взе торбичката, но този път без да я отваря. После слезе надолу един етаж и я закачи на дръжката на вратата на съседите, с които най-малко се разбираше. Не можеше твърдо да ги обвини. Те живееха в този блок от четири години и никой не би казал, че се занимават с черна магия. Въпреки това Майкъл не се разбираше точно с тези съседи и предпочиташе да прехвърли каквато и да е зла енергия насочена срещу него, върху тях.
Около един и половина Майкъл все още не можеше да заспи. Зяпаше безцелно телевизора и се чувстваше подтиснат. Който и да се опитваше да му прави мръсно, щеше да си го получи. Майкъл имаше приятел (лошо момче), който можеше да му даде назаем не един, а цели два пищова. И при това единият от тях беше със заглушител.
Въпреки това Едж не считаше това за решение на проблема. На непознатият или непознатата (а защо не непознатите), които се опитваха да го тормозят, трябваше да се отвърне точно по същия начин.
4.
Младежът се събуди около десет и половина сутринта. Устата му беше пресъхнала, болеше го главата и отново усещаше познатото от вчера стягане на долната челюст. Абсолютно несъзнателно и все още раздразнен от случките вчера, посегна към нощното шкафче. Взе кутията „Кемъл“ и и си запали. Нездравословна работа.
Докато пушеше, се опитваше да мисли. В Интернет сигурно имаше хиляди страници за магии. И за тяхното разваляне.
Майкъл стана и се напъха в банята. Изми си лицето и зъбите. Домързя го да се бръсне. После набързо закуси в кухнята — студени понички, измъкнати направо от хладилника, поля ги със също толкова студено прясно мляко.
Все още по пижама и халат, Майкъл седна пред компютъра. Включи го и запали поредната цигара. „Ще ме убият преди магиите“, каза си младежа и зачака компютъра да зацепи.
В Интернет наистина имаше хиляди страници за магии. Както и за тяхното разваляне. Нито един уебсайт не вършеше работа. В повечето страници имаше следните описания на вълшебства:
„За да накарате някой да се влюби във вас, вземете парче от негова дреха, нокът или кичур от косата му. Изчакайте да стане полунощ. След това запалете розова свещ пред най-голямото огледало, с което разполагате вкъщи. Изгасете всички лампи. Дръпнете щорите за да влиза в дома ви Лунната и Звездна светлина. После вземете предмета, свързан с любимия ви и го запалете на свещта. Около нея трябва да е завързана розова панделка. После повтаряйте…“
— Бла-бла-бла. Глупости на търкалета. — изломоти Майкъл. — Нищо свястно за магии няма в Интернет.
Трябва да поровя в още страници, каза си младежа.
После продължи със сърфирането. Намери уебсайт на Дружество на Друидите от Стоунхендж. Намери страница и на Организация на Древните вълшебници в Обединеното Кралство. И в двете страници имаше снимки на достопочтени господа и част от уставите на магьосническите ордени. И нищо друго.