Господин Х, член на независима масонска ложа, според неговите думи носител на титлата «Рицар на бронзовата змия»:
«Мисля, че в град Лок Хейвън се е появил особено мощен Уорлок, т.е. мъж-вещер. Този Уорлок е използвал Черна Магия за да убие враговете си. От друга страна, възможно е жертвите първи да са го нападнали, понеже заклинанието, което е използвано, често се практикува едновременно за защита и за контраатака. Тази магия е добре известна на малцина Посветени като мен.»
Мадам М. Собственичка на магазин за окултни принадлежности, самоопределя се като вещица на Бялата магия:
«Според мен в Лок Хейвън се е появил изключително опасен ловец на вещици. Надявам се обаче неговата атака да е била насочена само спрямо тези определени две жертви. Дано не е започнал лов на вещиците в цялата околност посредством Черна магия. В противен случай честно бих споделила, че ме е страх за живота ми. За щастие, аз съм експерт по Бяла магия, а овладяването й включва изучаването на пълна защита срещу заклинания на Черната магия.»
Вестник «Ню Лайф» подчертава, че публикуваните мнения отразяват позицията на Господин Х. и мадам М., а не на вестника. Отговорност за тях носят само и единствено горепосочените. Нашите читатели ще решат дали става въпрос за небивалици и брътвежи на луди хора или може би за война между вещици. В тази връзка напомняме на читателите, че именно в. «Ню Лайф» преди година първи съобщи за серийните убийства в Лок Хейвън, и първи установи връзката между тях и «прокълнатите» мобилни телефони.“
Шефът погледна Майкъл и попита:
— Какво мислиш за тази статия?
Майкъл внимателно обмисли какво да каже. С шефа се разбираха и даже във връзка с някои негови намеци подозираше, че е намислил да го жени за 13-годишната си дъщеря когато тя порасне, разбира се. Трябваше да даде много точен коментар.
Майкъл подметна весело:
— Пълни глупости. Измислят простотии за да имат какво да пишат във вестника.
От странния инцидент минаха няколко дена. Майкъл върна всички книги за магии там, откъдето ги беше взел. Но го глождеха съмнения. Дали наистина не бе станал, как го пишеше във вестника… Уорлок? Мъж-вещица? Вещер? И ако бе научил няколко заклинания на Черната магия, дали сега нямаше да се превърне в зло създание?
Едуард беше назначил абсолютно нов сервитьор и ясно показа на целия персонал, че тийнейджърът е негово протеже. Майкъл обаче като управител не одобряваше как работи. Младежът бе най-малък от целия персонал — едва 19-годишен; носеше дълга коса вързана на опашка и се разхождаше самоуверено като манекен или по-скоро хулигански — като гамен; на всичко отгоре постоянно, когато беше втора смяна, си уреждаше срещи зад заведението с две тийнейджърки.
Майкъл за пореден път го хвана в работно време да стои отзад на малкия паркинг зад заведението, който беше слабо осветен. Сервитьорът беше прегърнал в тъмното двете момичета и им шушукаше нещо; те се кикотеха неистово в отговор.
Управителят твърдо каза:
— Влизай в заведението! На твоя район има нови поръчки и клиентите чакат.
— Ей сега идвам. — небрежно каза тийнейджъра.
— Идвай веднага, чуваш ли?!
— Добре бе, казах ти, че след малко ще дойда. Само пет минути.
— Виж к’во, или идвай да бачкаш или се считай за уволнен.
Сервитьора се приближи малко и заяви:
— Тука работата нещо не ми харесва. Като дойде Едуард, ще говоря с него да ми намери друга.
Майкъл съвсем се ядоса. Значи се опитва да му намеква, че е протеже на шефа!
— Идваш ли или не? — излая управителя.
— Добре бе, идвам. — момчето произнесе думите с най-голямото възможно неуважение.
Майкъл побесня. Ако беше сервитьорка, щеше моментално да почне да й крещи. Беше обаче момче, което значеше, че спокойно може да го набие. Още повече беше дребен — наполовината на килограмите му и с една глава по-нисък от него.
В главата на управителя неочаквно изпълзя една долна и гадна мисъл. Да го убие. Да използва заклинание на Черната магия. От тези, които беше запомнил. Муска например.
Неочаквано за себе си Майкъл се чу да крещи:
— Влизай! Влизай и почвай да бачкаш! Иначе за три часа ще те убия, чуваш ли, за три часа ще те уморя!