примка около дървения кол. Кимна към скъпата лодка, която бяха използвали Дий и
Джош, за да стигнат до острова. Тя се бе откачила и имаше опасност морето да я
отнесе.
– Е, поне знаем, че са още тук.
Марс скочи от моторницата и се обърна да подаде ръка на Хел. Тя се поколеба,
сякаш бе изненадана, а после я пое.
– Благодаря – измънка Древната.
Один стъпи на пристана и се обърна към безсмъртния.
– Ти ще дойдеш ли с нас?
Черния ястреб се изсмя.
– Луд ли си, или смяташ мен за такъв? Един безсмъртен и трима Древни отиват
на остров, пълен с чудовища. Ясно ми е кой няма да се върне от това пътуване.
Марс завъртя глава насам-натам, за да раздвижи скования си врат.
– Вероятно е прав – само ще ни бави.
– Ще ви чакам тук – каза Черния ястреб, – за да мога да ви откарам от острова,
когато дотичате с писъци.
Дори Хел се засмя.
– Няма да дотичаме с писъци.
– Щом казвате. Аз обаче ще съм тук. Поне за известно време – добави той с
усмивка.
– Мислех, че ще искаш да спасиш своя приятел Били – каза Марс.
Черния ястреб се изсмя пак.
– Повярвай ми, Били никога не се нуждае от спасяване. Обикновено другите
трябва да бъдат спасявани от него.
Глава петдесет и трета
Доктор Джон Дий стоеше по средата на коридора и виеше от ярост. Зад него един
опърпан и мръсен сфинкс го гледаше с отвращение.
Вирджиния и Джош се втурнаха в сградата на затвора и Дий се завъртя да ги
посрещне. Лицето му бе изкривено от гняв.
– Безполезно! – изкрещя той. – Безполезно, безполезно, безполезно! – Хвърли
във въздуха сноп листове и те заваляха около него като конфети.
– Какво е безполезно? – попита Вирджиния със спокоен глас, втренчила очи в
сфинкса. Езикът на създанието се стрелна към нея и тя докосна флейтата си.
Езикът изчезна.
Джош вдигна две парчета от скъсана страница и ги доближи едно до друго.
– Тези неща приличат на стенописи от египетска гробница. – Той завъртя листа
странично. – Струват ми се познати. Мисля, че баща ми може да е имал подобна
снимка на стената в кабинета си.
– Това е от пирамидата на Унис, който е царувал в Египет преди повече от четири
хиляди години – обади се Макиавели от килията точно зад Дий. – По-рано ги
наричаха Текстове от пирамидите, но в наши дни им викаме...
– ...“Книгата на мъртвите“ – довърши Джош. – Баща ми наистина има такива
снимки. Така ли щеше да събудиш създанията?
Стиснал решетката на килията си, Макиавели се усмихна, но не каза нищо.
Вирджиния застана пред Дий и се взря в очите му, използвайки волята си, за да го
успокои.
– Значи си опитал да използваш страниците, за да събудиш създанията. Кажи ми
какво стана.
Дий посочи с пръст към най-близката килия. Тя беше празна. Вирджиния пристъпи
към нея и видя купчинка бял прах в ъгъла.
– Дори не знам какво беше съществото в тази килия – някакво крилато чудовище.
Гигантски прилеп вампир, струва ми се. Изрекох думите, то отвори очи и
моментално се разпадна на прах.
– Може би си произнесъл грешно някоя дума? – предположи Вирджиния. Взе къс
хартия от ръцете на Джош. – Искам да кажа, това изглежда трудно.
– Аз говоря езика добре – сопна се Дий.
– Така е – съгласи се Макиавели. – Това му го признавам. Произношението му
също си го бива, макар да не е толкова добро като моето.
Дий се завъртя към килията, в която се намираше италианецът.
– Кажи ми какво се обърка.
Макиавели сякаш се замисли; после поклати глава.
– Няма да стане.
Дий посочи с палец към сфинкса.
– В момента той поглъща аурата ти, така че да не можеш да използваш никаква
магия срещу мен. Но ще бъде също толкова щастлив да изяде и плътта ти. Нали
така? – попита той, вдигайки очи към женското лице на създанието.
– О, обичам италианска кухня – избуботи сфинксът. Отстъпи от Дий и сведе глава,
за да надникне в отсрещната килия. – Дай ми този – каза той, като кимна към Били
Хлапето. – От него ще излезе чудесна закусчица. – Дългият му черен език затрепка
във въздуха пред престъпника, който моментално го сграбчи, дръпна го силно и го
пусна. Езикът изплющя обратно като ластик. Сфинксът изпищя, закашля се и
заквича – всичко това едновременно.
Хлапето се ухили.
– Ще се постарая да ти приседна в гърлото и да те задуша.
– Може да ти е трудно да го направиш без ръце – изфъфли сфинксът, като си
раздвижваше езика напред-назад.
– Тогава поне ще ти причиня разстройство.