Дий погледна към Макиавели.
– Кажи ми – повтори той – или ще дам младия ти американски приятел на звяра.
– Не му казвай нищо – извика Били.
– Това е един от случаите, в които съм съгласен с Били. Няма да ти кажа нищо.
Магьосника измери с очи килията, после погледна към Макиавели.
– Какво стана с теб? Ти беше един от най-добрите служители на Тъмните древни
в това Сенкоцарство. Понякога караше дори мен да изглеждам като аматьор.
– Джон, ти винаги си бил аматьор – усмихна се Макиавели. – Ами че виж само в
каква каша си в момента.
– Каша ли? Каква каша? Не съм в никаква каша. – Очите на Дий заиграха диво и
в гърлото му се надигна кикот. – Ти нямаш представа какъв е планът ми. Той е,
смея да кажа, гениален.
– Твоята надменност ще те погуби, Джон – каза Макиавели. Извърна се от
вратата на килията и легна на тясната койка.
– Ще убия престъпника – каза изведнъж Дий. – Ще го дам на сфинкса.
Макиавели продължи да лежи по гръб, загледан в тавана.
– Искаш ли да го направя? – изкрещя Дий. – Искаш ли да убия Били Хлапето? –
Той се долепи до решетката и втренчи поглед в Макиавели. – Е? Няма ли да се
опиташ да спасиш новия си приятел в последния момент?
– Мога да спася Били и да обрека на смърт хиляди или да обрека на смърт Били и
да спася хиляди – каза тихо италианецът. – Как мислиш, че трябва да постъпя,
Били? – извика той.
Американецът пристъпи към решетката на килията.
– Когато ходех на училище – и това съм правил за кратко, – ме научиха на една
поговорка, която ми остана в главата. По -добре един човек да умре за народа , отколкото цял народ да погине. 38
Николо Макиавели кимна.
– Това ми харесва. Да, много ми харесва. – После извърна глава от Дий. – Ето ти
отговора.
Дий се завъртя към сфинкса.
– Твой е.
Дългият черен език на създанието изплющя, уви се около гърлото на Били и го
притисна към решетките.
– Ето това наричам обяд.
Една-единствена чиста нота отекна в сградата на затвора и чудовището рухна в
несвяст на пода.
– Не – прошепна Вирджиния.
Били политна назад, държейки се с ръце за шията, върху която имаше плътна
червена ивица. Мъчеше се да си поеме дъх.
Дий бе онемял от ярост. Устата му се отваряше и затваряше, но оттам не
излизаше никакъв звук, освен съскащото му дишане.
– Джон, бъди разумен – каза Вирджиния. – Познавам Били от много отдавна и сме
преживели някои чудесни приключения заедно. Той е най-близкото нещо до
приятел, което имам. Когато умре, което рано или късно ще стане, защото понякога
е толкова глупав – добави тя, вперила поглед в американския безсмъртен, – то
трябва да бъде с известно достойнство, а не да го изяде това... това... нещо.
– Благодаря – изхъхри Били.
– Няма защо. Длъжник си ми.
– Ще го запомня.
Вирджиния се обърна пак към Дий.
– Ще сключим сделка.
– За какво? – попита той.
– За живота на Били – рече тя безизразно.
– Май забравяш с кого се пазариш – озъби се Дий.
– А ти? – попита Вирджиния тихо.
Доктор Джон Дий си пое дълбок треперлив дъх. Направи крачка назад, блъсна се
в тежкото туловище на сфинкса и тупна на земята в краката му. Обгърна го силна
мускусна миризма.
– Сделка... – изкашля той.
– Сделка.
– Какво можеш да ми предложиш?
Вирджиния завъртя флейтата в ръка и от внезапното движение през нея
пробягаха четири ноти. Увиснаха тежко във въздуха.
А после откъм всички килии се разнесе шумолене.
Дий скочи на крака. Започна да се стрелка от едната страна на коридора към
другата. Всички създания се размърдваха.
– Ти можеш да направиш това? Можеш да ги събудиш?
Вирджиния завъртя флейтата си.
– Разбира се. Обикновено приспивам разни твари, но същата песен, обърната
наопаки, ги събужда. Това явно не е нищо повече от простичка Сънна магия.
Джош се отдели от Вирджиния и надникна в най-близката килия. Там лежеше,
свито на кълбо, нещо с козина, пера и люспи. Докато го гледаше, по създанието
пробяга тръпка.
– Вирджиния – каза настоятелно Били. – Не го прави.
– Млъквай, Били.
– Помисли за хората в Сан Франциско.
– Не познавам никого в Сан Франциско – отвърна Вирджиния, после млъкна за
миг. – Е, всъщност познавам, но не ги харесвам. Обаче харесвам теб, Били и няма
да позволя да свършиш като обяд на някакво рошаво подобие на лъв.
– Сфинкс – поправи я Макиавели. Стоеше отново до решетките. – Госпожице
Деър – каза внимателно италианецът. – Напълно одобрявам това, което правите за