Выбрать главу

приятеля си. Но ви моля да обмислите нещата в по-широк аспект.

– Тук вече бъркаш, италианецо – каза бързо Дий. – Вирджиния мисли в по-широк

аспект. Нали, миличка?

Вирджиния се усмихна.

– Докторът ми обеща света – каза тя. – Всъщност обеща ми всички светове.

После поднесе флейтата към устните си и миризмата на градински чай се понесе

през затвора, докато една прекрасна, нежна и ефирна мелодия заехтя в стените

му.

Джош усети как Кларент затрептя в такт с музиката, завибрира в този древен

ритъм. А после Дюрандал, все още привързан на гърба му, запулсира като сърце.

И Джош почувства в него да се разгаря ужасен глад, придружен от дива ярост.

Чувството заля тялото му, докато пред очите му плувна червена мъгла и той

започна да вижда света през ален воал. Аурата му запламтя, а златното бе

нашарено с кървавочервени жилки. Искри запукаха по решетките на килиите,

запращяха и засъскаха по метала в такт с вълшебната музика на Вирджиния.

А после всички твари в килиите се събудиха.

38Цитат от „Евангелие от Йоана“. – Б. пр.

Глава петдесет и четвърта

Вятърът, свистящ около кристалната кула, бе леден и пропит с миризмата на

битка и разтопен метал, но изглежда никой от групата, застанала на окървавената

площадка, не усещаше студа.

Авраам Мага – създание, което се състоеше повече от злато, отколкото от плът,

– стоеше на разнебитения вход, притиснал с дясната ръка към гърдите си обкована

в мед книга. Лявата му ръка бе от втвърдено злато. Когато се усмихнеше, само

половината му лице се движеше и бледа златиста течност се стичаше от

единственото му сиво око.

– Приятели – каза той, като очевидно изпитваше болка. – Чувствам, че мога да ви

нарека така. Макар че за първи път виждам някои от вас в плът и кръв, виждал

съм всички ви през вековете. Следвал съм ви през настоящето и в бъдещето ви.

Знам какви игрички на съдбата и прищевки на обстоятелствата са ви довели тук. И

честно казано, аз съм отговорен за някои от тях. – Той си пое дълбоко дъх на

пресекулки и гръдният му кош се надигна леко.

– Прометей, мой най-стари приятелю, ти донесе толкова много чудесни дарове в

живота ми, включително моята скъпа съпруга Цагаглалал и нейния неудържим брат

Гилгамеш. Смятам и двама ви за свои собствени братя, за семейството, което

никога не съм имал. Вие знаете какво трябва да бъде сторено.

Двамата мъже се поклониха, без да се срамуват от сълзите по лицата си.

Половината лице на Авраам се раздвижи в усмивка.

– Благодарен съм ви сега и завинаги. – Макар че шията му оставаше неподвижна,

окото му помръдна. – Жана д’Арк... каква история имаш само! Какъв живот си

водила!

Французойката приведе леко глава, без да откъсва очи от лицето на Авраам.

– Скоро ще се сражаваш за всичко, което ти е скъпо, и ще бъдеш принудена да

направиш избор, който ще заплашва да те разкъса. Следвай сърцето си, Жана.

Бъди по-силна отвсякога.

Жана посегна към ръката на съпруга си и я стисна.

– Ами ти, Сен Жермен? Спомням си, че когато за първи път открих, че животът ти

се пресича с този на Жана, си помислих, че има грешка. Прекарах цял месец в

проверяване и препроверяване на данните, търсейки тази грешка. Но такава

нямаше. В сърцето си ти си искрен човек, Сен Жермен. Немирник си и го знаеш. В

едно обаче съм сигурен – винаги си обичал Жана с цялата си душа.

Сен Жермен кимна, а Жана хвърли кос поглед към него и стисна отново ръката

му.

– Ще разберете какво да правите, когато му дойде времето. Не се колебайте.

– Паламед Сарацинския рицар и Уилям Шекспир. Още една странна двойка, за

която си помислих, че изследванията ми грешат. Но когато проверих и открих, че

вие и двамата търсите едно и също нещо – семейство, – разбрах, че не бъркам.

Вие сте тук днес заради своите особени дарби: скоро ще имаме нужда от твоето

въображение, Барде, а той ще се нуждае от твоята защита, Паламед. Знам, че би

дал живота си за него. – Авраам вдигна леко глава към рукмата, която

продължаваше да виси във въздуха. – Точно както той бе готов да даде живота си

за всички вас.

Шекспир наведе глава, после свали очилата си и ги затърка яростно, така че

никой да не види избилата по бузите му руменина.

– И Скатах. Сянката. Наблюдавам те от десет хиляди години. Мога да напълня

цяла библиотека с твоите приключения и още една с твоите грешки. Ти без

съмнение си най-вбесяващата, безотговорна, опасна, вярна и храбра личност,