– Колко? – попита Никола.
– Прекалено много – отвърна яростно Прометей. – За парите, които дадох, за да
ги наема за няколко часа, можех да си купя цяло риболовно корабче или поне много
добра рибна вечеря. Оставихме и депозит, в случай че не ги върнем.
– Какъв е планът? – попита Нитен. Вдигна една празна кофа. – Не можем
наистина да ловим риба. Нямаме стръв.
– О, напротив, имаме – усмихна се Никола. – Стръвта си ти.
Нитен и Прометей стояха един до друг, наведени над перилата на полукръглата
панорамна площадка в края на Кей 14. Протегнали въдиците над водата, те
изглеждаха като съвсем обикновени рибари. Бъбреха си тихо, без да обръщат
внимание на откриващата се гледка към града, моста, Острова на съкровищата и
„Ембаркадеро“.
Никола и Пернел седяха зад тях. Алхимика бе открил, че седалките се въртят, и
се забавляваше, въртейки се ту в едната, ту в другата посока. Столът му
проскърцваше при всяко движение. Накрая Прометей се обърна и се втренчи в
безсмъртния.
– Ако го направиш още веднъж, лично ще те хвърля на Лотан.
– А аз ще му помагам – добави Нитен.
Изведнъж Пернел се изправи.
– Нещо идва – каза тя тихо.
– Не виждам нищо... – започна Алхимика, но после го забеляза. Надигаща се
вълна, тъмна неравност във водите на залива. Обърна се към Древния и Майстора
на меча. – Знаете какво трябва да правите.
Те кимнаха и отново насочиха вниманието си към въдиците
– Пернел – извика £ Никола.
Вълшебницата кимна. Подпря се на перилата и се загледа в хората, които се
разхождаха по кея. Някои от тях явно бяха туристи – фотоапаратите ги издаваха
безпогрешно, – докато майката с бебешката количка вероятно бе местна. Имаше
двама възрастни рибари, които изглеждаха като залепени за перилата, и трима
младежи, които упражняваха жонгльорските си умения с портокали и ябълки.
Пернел се съсредоточи и в косата £ запукаха искри.
Двамата рибари моментално си прибраха такъмите и се отдалечиха, без да
промълвят и дума. Туристите внезапно загубиха интерес към гледката към града и
залива, а бебето в количката се разплака, решило, че е време да се прибира
вкъщи. Останаха само тримата жонгльори.
– Те са съсредоточени върху жонглирането си – промърмори Никола. – Ето защо
не можеш да им повлияеш.
– Разбира се – засмя се Пернел. – С възрастта започвам да съобразявам бавно.
Една чайка пикира и грабна ябълката, която единият жонгльор току-що бе
подхвърлил във въздуха. Втора чайка прониза с човката си един портокал, а после
изведнъж четири от едрите птици се спуснаха към младежите и почнаха да ги
кълват и да ги засипват с вонящи курешки. Жонгльорите хвърлиха останалите
плодове в морето и забързаха по кея.
– Добра работа – каза Никола. – Сега се погрижи никой да не се доближава.
Пернел кимна.
Алхимика погледна към Древния и безсмъртния.
– Прометей, Нитен. Време е.
Въздухът внезапно се изпълни със сладкия аромат на зелен чай, а после и по-
острия мирис на анасон. Слабо червено сияние се появи около ръцете на Прометей
и се заувива по въдицата му. С пукане и цвърчене потече по кордата и засъска във
водата.
Тъмносинята аура на Нитен плъзна по ръцете му като татуировка. Потече по
въдицата от въглеродни фибри, карайки я да потъмнее, а после закапа по кордата,
за да обагри водата под кея в мастилено синьо.
И тъмната фигура във водата изведнъж промени посоката си.
– Лотан ще бъде привлечен от вашите аури – каза Никола. – Ще усети вкуса им
във водата, точно както акулата надушва кръв. Трябва да го накараме да се
приближи колкото се може повече, но вие двамата бъдете внимателни. Не искаме
да ви излапа.
– Ето го, идва – каза Нитен. Бялото на очите му, както и зъбите и езикът му, бяха
посинели.
– Пригответе се – каза Прометей.
Никола Фламел докосна зеления скарабей, който носеше окачен на шията си, и го
усети как се затопля в дланта му. Магията бе простичка, беше я правил хиляда
пъти, макар и никога в такъв мащаб.
Една червена глава се подаде от водата... последвана от втора... и трета... а
после се появи и четвърта глава, черна и два пъти по-голяма от другите. След миг
вече седем глави се носеха към тях.
– Да се надяваме, че никой не го снима – промърмори Нитен.
– И без това няма кой да повярва – ухили се Прометей. – Седмоглави чудовища
просто не съществуват. Ако някой види такава снимка, ще реши, че е правена с