Выбрать главу

небето.

Мечтата за летене е вплетена в цялата човешка история и е много по-стара,

отколкото бихме си помислили. Обикновено се приема, че първият полет на

управляем моторен летателен апарат е осъществен от братята Райт през декември

1903-а. Но последните проучвания показват, че това може да не е вярно. През

1894-а Хайръм Максим се откъснал за кратко от земята с апарат, тежък 3 тона, а

Самюъл Лангли пратил непилотиран апарат на височина хиляда метра през 1896-а.

През деветнайсети век планери и балони са се издигали в небето над Америка,

Европа, Индия и Южна Африка. Например, има свидетелства от 1895 година, че

апарат, конструиран от Шивкар Бапуджи Талпаде, е летял в Бомбай, а през 1871-а

Гудман Хаусхолд прелетял с планер почти деветстотин метра в Натал, Южна

Африка. Но първият документиран полет на по-тежък от въздуха апарат се е

състоял в Англия през 1848-а, когато Джон Стрингфелоу успял да отдели

десетметров моноплан от земята. Той бил захранван с пара.

През деветнайсети век била епохата на планерите, но осемнайсети принадлежал

на балоните. Летателните експерименти достигнали своята кулминация през зимата

на 1783-а, когато Етиен Монголфие се издигнал във въздуха в пищно украсен

балон с горещ въздух, висок 22 метра и с диаметър 15 метра.

Още по-рано в историята, Леонардо да Винчи създал прочутите си проекти на

апарат, който очевидно е прототип на хеликоптер. Бележките му са пълни с проекти

за летящи машини, планери и изкуствени криле. В дневника си от 1483 година той е

начертал схемата на първия парашут. (На 26 юни 2000 г. репродукция на този

парашут, изработена с помощта на инструменти, тъкани и материали, които са били

достъпни за Да Винчи, успешно приземи човек от височина три хиляди метра.)

Още по-рано, през девети век, се твърди, че великият берберски изобретател и

поет Абас ибн Фирнас привързал криле на гърба си и се носил във въздуха. А

петстотин години по-рано китайците са описали летяща машина от бамбук и кожа.

Ако продължим да се движим назад в миналото, към времето, в което историята и

митологията се сливат, откриваме много споменавания на летящи машини.

Летенето е нещо често срещано в митологията. Повечето богове могат да летят

обикновено без помощни средства. Но в някои древни предания те използват криле

и такива образи се срещат върху каменни изваяния и картини в храмовете по целия

свят. В митовете и легендите обаче се говори и за изкуствени средства за летене и

летящи машини.

Персийският цар Кай Кавус прикрепил четири високи пръта в краищата на трона

си, а на върха на всеки прът бил вързан орел. Когато птиците полетели, издигнали

трона във въздуха. Терминът летяща колесница се среща често в китайската

наука и има много истории как първият китайски император Шун летял във въздуха

– веднъж той дори се измъкнал от горяща сграда, използвайки една голяма шапка

като парашут.

Може би най-известната история за летене е митът за Икар, чийто баща Дедал му

направил чифт изкуствени криле. Дедал бил голям майстор и създал множество

чудеса, включително Лабиринта, построен за цар Минос от Кносос. В историята за

това как той търси начин да полети има интересни подробности: виждаме как Дедал

отхвърля коприната, защото е прекалено лека, и тъканта за корабни платна,

защото е прекалено тежка. Накрая се спира на дървена рамка, върху която са

налепени с восък птичи пера. Като всеки добър изобретател или учен, Дедал е

извършил нужното проучване: той дава изрични указания на сина си да не лети

прекалено високо и да не се спуска прекалено ниско над морето, иначе солените

пръски ще намокрят и повредят крилата. Икар се понесъл в небето, но се издигнал

твърде високо и горещото средиземноморско слънце разтопило восъка, който

държал перата. За нещастие Дедал не бил направил парашут.

При толкова много подробности човек неволно започва да се чуди дали и тук,

като в много други легенди, няма зрънце истина. Освен това си заслужава да

помним, че днес приемаме за обичайно нещо, което някога е било смятано за

истинско вълшебство.

Благодарности

Никоя книга не се пише във вакуум. Около автора има цяла мрежа от хора, които

по най-различни начини помагат за създаването £. Трябва да изкажа особена

благодарност на:

Бевърли Хоровиц, Криста Марино и Колийн Фелингам, както и на целия

невероятен екип на „Делакорте прес“.