небето.
Мечтата за летене е вплетена в цялата човешка история и е много по-стара,
отколкото бихме си помислили. Обикновено се приема, че първият полет на
управляем моторен летателен апарат е осъществен от братята Райт през декември
1903-а. Но последните проучвания показват, че това може да не е вярно. През
1894-а Хайръм Максим се откъснал за кратко от земята с апарат, тежък 3 тона, а
Самюъл Лангли пратил непилотиран апарат на височина хиляда метра през 1896-а.
През деветнайсети век планери и балони са се издигали в небето над Америка,
Европа, Индия и Южна Африка. Например, има свидетелства от 1895 година, че
апарат, конструиран от Шивкар Бапуджи Талпаде, е летял в Бомбай, а през 1871-а
Гудман Хаусхолд прелетял с планер почти деветстотин метра в Натал, Южна
Африка. Но първият документиран полет на по-тежък от въздуха апарат се е
състоял в Англия през 1848-а, когато Джон Стрингфелоу успял да отдели
десетметров моноплан от земята. Той бил захранван с пара.
През деветнайсети век била епохата на планерите, но осемнайсети принадлежал
на балоните. Летателните експерименти достигнали своята кулминация през зимата
на 1783-а, когато Етиен Монголфие се издигнал във въздуха в пищно украсен
балон с горещ въздух, висок 22 метра и с диаметър 15 метра.
Още по-рано в историята, Леонардо да Винчи създал прочутите си проекти на
апарат, който очевидно е прототип на хеликоптер. Бележките му са пълни с проекти
за летящи машини, планери и изкуствени криле. В дневника си от 1483 година той е
начертал схемата на първия парашут. (На 26 юни 2000 г. репродукция на този
парашут, изработена с помощта на инструменти, тъкани и материали, които са били
достъпни за Да Винчи, успешно приземи човек от височина три хиляди метра.)
Още по-рано, през девети век, се твърди, че великият берберски изобретател и
поет Абас ибн Фирнас привързал криле на гърба си и се носил във въздуха. А
петстотин години по-рано китайците са описали летяща машина от бамбук и кожа.
Ако продължим да се движим назад в миналото, към времето, в което историята и
митологията се сливат, откриваме много споменавания на летящи машини.
Летенето е нещо често срещано в митологията. Повечето богове могат да летят
обикновено без помощни средства. Но в някои древни предания те използват криле
и такива образи се срещат върху каменни изваяния и картини в храмовете по целия
свят. В митовете и легендите обаче се говори и за изкуствени средства за летене и
летящи машини.
Персийският цар Кай Кавус прикрепил четири високи пръта в краищата на трона
си, а на върха на всеки прът бил вързан орел. Когато птиците полетели, издигнали
трона във въздуха. Терминът летяща колесница се среща често в китайската
наука и има много истории как първият китайски император Шун летял във въздуха
– веднъж той дори се измъкнал от горяща сграда, използвайки една голяма шапка
като парашут.
Може би най-известната история за летене е митът за Икар, чийто баща Дедал му
направил чифт изкуствени криле. Дедал бил голям майстор и създал множество
чудеса, включително Лабиринта, построен за цар Минос от Кносос. В историята за
това как той търси начин да полети има интересни подробности: виждаме как Дедал
отхвърля коприната, защото е прекалено лека, и тъканта за корабни платна,
защото е прекалено тежка. Накрая се спира на дървена рамка, върху която са
налепени с восък птичи пера. Като всеки добър изобретател или учен, Дедал е
извършил нужното проучване: той дава изрични указания на сина си да не лети
прекалено високо и да не се спуска прекалено ниско над морето, иначе солените
пръски ще намокрят и повредят крилата. Икар се понесъл в небето, но се издигнал
твърде високо и горещото средиземноморско слънце разтопило восъка, който
държал перата. За нещастие Дедал не бил направил парашут.
При толкова много подробности човек неволно започва да се чуди дали и тук,
като в много други легенди, няма зрънце истина. Освен това си заслужава да
помним, че днес приемаме за обичайно нещо, което някога е било смятано за
истинско вълшебство.
Благодарности
Никоя книга не се пише във вакуум. Около автора има цяла мрежа от хора, които
по най-различни начини помагат за създаването £. Трябва да изкажа особена
благодарност на:
Бевърли Хоровиц, Криста Марино и Колийн Фелингам, както и на целия
невероятен екип на „Делакорте прес“.