Още докато говореше, в тунела лъхна противната миризма на мъртва риба и
гниещи водорасли.
И от сенките се появи чудовище.
Били Хлапето направи неволно крачка назад.
– Боже, какъв грозен...
– Били!
7Легендарен американски изследовател. – Б. пр.
Глава девета
– Остров Дану Талис – каза тихо Маретю и загърна дългото наметало плътно
около тялото си. – Едно от изгубените чудеса на света.
Скатах, Жана д’Арк, Сен Жермен, Паламед и Уилям Шекспир стояха на един хълм
и се взираха надолу към огромния златен град-остров, който се простираше
докъдето поглед стига. Градът бе оформен като кръгов лабиринт, с искрящи сини
канали, които го заобикаляха и се виеха през него. Слънцето хвърляше сребърни
отблясъци по водата и сияеше ослепително в златните сгради. Някои места бяха
почти твърде ярки, за да ги гледаш.
Сен Жермен седеше на зелената трева и Жана приседна до него.
– Дану Талис вече не съществува – каза той с равен глас. – Доколкото си
спомням, май бях чел някъде, че е потънал.
– Ние се върнахме десет хиляди години назад – обясни закачуленият мъж. Топъл
вятър отметна края на наметалото му и разкри плоската метална кука на мястото
на лявата му ръка. – Това е Дану Талис преди Потъването.
– Преди Потъването – прошепна Скатах. Девата-воин пристъпи на една височинка
и засенчи очите си с ръце. Не искаше другите да видят, че са изпълнени със сълзи.
Пое си дълбоко дъх и се опита – неуспешно – да скрие треперенето в гласа си. –
Значи родителите ми и брат ми са там долу?
– Всички са там – рече Маретю. – Всички Древни са на острова – още не са се
пръснали из Сенкоцарствата. Някои от тях – като Прометей и Зефания, – сте ги
срещали в собственото си време, но тук те са още млади. Няма да ви познават,
разбира се, защото още не са ви срещнали. Ти, Скатах, ще познаеш родителите си,
но те няма да те познаят, защото още не си се родила.
– Но ще мога да ги видя пак – прошепна Девата-воин. По лицето £ се стичаха
кървавочервени сълзи.
– Възможно е. Макар че не се знае дали ще има време.
– Защо не? – попита бързо Сен Жермен.
– Дану Талис е обречен. Това ще стане след ден или два, или може би три. Не
знам. Знам само че трябва скоро да потъне.
– Ами ако не потъне? – попита Сен Жермен. Отметна дългата си коса от лицето
си. – Ами ако островът оцелее и процъфти?
– Тогава светът, който познавате, ще спре да съществува – каза разпалено
Маретю. – Островът трябва да бъде разцепен и Древните да се пръснат по целия
свят. Магията, която ще унищожи Дану Талис, трябва да отрови почвата, въздуха,
водите и вулканичния огън, така че децата на Древните, родени след
унищожението на Дану Талис, Потомците, да са тъй различни от своите родители,
колкото са били родителите им от Предтечите, живели преди тях. – Мъжът с куката
се обърна пак към Скатах. – Ако островът не потъне, нито ти, нито сестра ти ще
съществувате някога.
Скатах поклати глава.
– Но аз съм тук, следователно островът трябва да е потънал.
– В онази нишка на времето, със сигурност... – започна Маретю, но Шекспир го
прекъсна.
– Разкажи ми за нишките на времето – каза Барда.
Мъжът с куката придърпа наметалото около себе си и се обърна с лице към
групата.
– Времето има много нишки. Древния Хронос може да се движи напред-назад по
тях, макар и само като наблюдател. Той никога не се меси. Една-единствена
промяна би засегнала цялата времева нишка, както и всички други, произтичащи от
нея.
– Моят господар Таммуз може да се движи през времето – каза Паламед.
Маретю кимна.
– Но може само да се върне и да види какво е било. Хронос може да отиде
напред и да види какво ще бъде.
Сен Жермен погледна към него.
– Аз съм си имал вземане-даване с това скверно създание Хронос. На него не
може да му се има доверие.
Маретю се усмихна и ъгълчетата на сините му очи се набръчкаха.
– Той не те обича, това е вярно. Да се надяваме, че няма да се срещнете.
– И какво прави точно тази нишка на времето толкова специална? – попита тихо
Сен Жермен.
Маретю се обърна да погледне към златния остров.
– Всяко голямо събитие създава множество времеви потоци, различни
възможности и варианти. – Той махна с ръка. – Както можете да си представите,
при унищожаването на това място възникнаха невероятно количество различни
потоци на времето.
– Да... и? – попита остро Сен Жермен.
– Ние преминахме през тринайсет порти на Сенкоцарства, за да стигнем дотук.