Хронос ги подреди за мен, така че не само да се движим назад във времето, но и
да пресичаме времевите потоци. Тук и сега се намираме в първичния времеви
поток, преди светът да потъне и потоците на времето да се разделят.
– Но защо? – попита Уил. – Ако не правим нищо, светът ще потъне и всичко ще
продължи, както си е било, нали?
– Да, но Древните, предвождани от Озирис и Изида, са изготвили план, който ще
промени всичко. Те смятат да се погрижат Дану Талис да не потъне.
Сен Жермен кимна.
– На тяхно място и аз бих направил същото, а предполагам, че са имали
хилядолетия, за да усъвършенстват плана си.
– Какво ще стане, ако успеят? – попита Жана.
– Тогава всичко, което познавате, просто ще спре да съществува – повтори
Маретю. – Не само в този свят, а и в безбройните Сенкоцарства. Милиарди животи,
десетки милиарди, ще бъдат погубени. Но вие – всички вие тук – имате силата да
предотвратите това.
Седнала на ниския хълм и загледана в просналия се пред нея остров, Жана д’Арк
посегна и хвана ръката на съпруга си. Граф Сен Жермен покри дланта £ със своята
и тя стисна силно пръстите му. Той се приведе и я целуна по бузата.
– Мисли за това просто като за още едно приключение – прошепна той. –
Преминали сме през толкова много.
– Не и като това – промълви тя на френски.
Шекспир се приближи до Сарацинския рицар.
– Иска ми се да пишех още – измърмори той. – Ех, каква история би излязла от
това!
– Притеснява ме как ще свърши тази история – избуботи Паламед. – Винаги съм
копнял най-вече за спокоен живот. Но все се оказвам насред войни и битки. – Той
поклати глава.
– Колко ли е стар този град? – зачуди се на глас Сен Жермен. Примижа към
лабиринта от улици и канали. – Малко ми напомня на Венеция.
Маретю сви рамене.
– Градът е по-млад от острова, а островът е по-млад от Земята. Говори се, че
Великите древни издигнали острова за един ден, съчетавайки всички Стихийни
магии. Това се смята за най-великия магически подвиг, който светът някога е
виждал.
– Там има ли библиотека? – попита Шекспир.
– Да, Барде. Една от най-забележителните на света. Великата библиотека на
Дану Талис се намира в огромна зала, изсечена в камъка в основата на тази
пирамида. Можеш да прекараш остатъка от живота си в изследване на
съдържанието само на един рафт. А там има стотици километри от рафтове.
Островът е сравнително нов, но цивилизацията на Дану Талис е много, много по-
стара. Великите древни са управлявали преди Древните, а върху стъпалата на
пирамидата е изсечен Списък на кралете, който се простира стотици хиляди години
в миналото. А преди Великите древни е имало други раси: Архонтите, Предтечите и
в много далечното минало – Земните господари. Всяка цивилизация е построена
върху руините на предходната. – Маретю посочи с куката си към огромната
стъпаловидна пирамида. – Това е Пирамидата на слънцето – самото сърце на
острова и на цялата империя. Последната битка ще бъда спечелена или загубена
тук.
– И ти знаеш всичко това, защото вече се е случило – рече Скатах.
– В една от времевите нишки, да.
– А какво става в другите нишки?
Маретю сви рамене.
– Има много нишки, много възможности, но ние се върнахме в точката, преди тези
нишки да се разделят, където действията ни могат да оформят бъдещето.
– Откъде знаеш, че е така? – настоя Скатах.
– Защото Авраам Мага ми каза.
– Мисля, че трябва да отидем да видим този Авра... – Скати внезапно млъкна и
се завъртя с пламнали очи.
Неподвижният пролетен въздух се бе изпълнил с тихо бръмчене като от далечни
пчели.
– Долу... – започна Маретю, а после се задави и залитна, когато трептяща синьо-
бяла електрическа енергия плъзна по гърдите му и заискри с пращене по куката му.
Той рухна на земята, от тялото му се издигаше блед дим и бели искри пробягваха
по руните, гравирани върху куката.
Жана понечи да изтича при Маретю, но Сен Жермен я хвана за ръката и я
задържа. Поклати леко глава.
– Не. Чакай.
Шекспир и Паламед моментално се разделиха, Барда зае позиция отзад и вляво
на приятеля си. Ако имаше битка, Уил щеше да му пази гърба.
– Идват вимани8 – изръмжа Скатах. Присви се, но не направи опит да посегне към
двата еднакви меча на гърба си. – Стойте неподвижно и не пипайте метал.
– Какво са вим... – започна Жана; после проследи пръста на Скатах, който