сочеше право нагоре.
Топлият въздух затрепери и изстина, и изведнъж три големи въртящи се диска се
спуснаха от ясното небе и заплуваха току над главите им, като бръмчаха и
вибрираха нежно. Всички вдигнаха очи. От долната страна на металните дискове бе
гравирана карта на Дану Талис.
– Вимани – обясни Скатах. – Летящи дискове. Няколко от тях оцеляха при
унищожението на Дану Талис и се добраха до земното Сенкоцарство. Баща ми
имаше една такава... докато Ифа не я блъсна. Хвърли вината върху мен – добави
тя горчиво.
Най-големият диск – който бе поне четири метра в диаметър – се спусна по-ниско,
но без да каца, и тънък слой лед покри тревата под него. Под един кристален купол
отгоре на диска седяха две черни създания с глави на чакали и изцяло червени очи,
и се взираха в тях.
– Мразя ги тези – промърмори Сен Жермен.
– Анпу – прошепна Скатах. – Мисля, че имаме проблем. Голям проблем.
8Митични летящи машини, описани в санскритския епос. – Б. пр.
Глава десета
– Завий тук. – Доктор Джон Дий се приведе напред и посочи надясно. – Поеми по
маршрута Барбари Коуст9 и карай до „Ембаркадеро“10. После следвай знаците
към моста Оукланд Бей.
Джош кимна, стиснал здраво уста. Не му се говореше, а и полагаше усилия да не
диша прекалено дълбоко. Дъхът на Магьосника вонеше на развалени яйца.
– Къде отиваме? – попита от сенките Вирджиния Деър.
– Някъде далеч оттук – процеди Дий. – Улиците скоро ще гъмжат от полицаи и
пожарникари.
Джош нагласи огледалото, така че да може да вижда задната седалка на колата.
Дий бе почти точно зад него, очертан в съвсем слабо жълто, докато младоликата
жена седеше в десния край, колкото се може по-далеч от Магьосника. Потупваше с
дървената флейта по долната си устна.
Джош се съсредоточи върху шофирането, стараейки се да държи под контрол
тежката кола и да не надвишава позволената скорост. Опитваше се да не мисли за
случилото се току-що и най-вече какво бе направила сестра му. Тя се бе обърнала
срещу него – или по-скоро семейство Фламел я бяха настроили срещу него. Но
къде бе Софи сега... и как да каже на родителите им, че я беше загубил? Нали уж
трябваше да се грижи за нея, да я пази? А той се бе провалил.
– Как се казваше онзи комедиант – попита изведнъж Вирджиния Деър, – част от
известна двойка, който казваше: В хубава каша ме забърка пак?
– Стан Лоръл – рече Дий.
– Оливър Харди – поправи го Джош. Баща му обичаше Лоръл и Харди. Макар че
самият Джош предпочиташе откачения хумор на братя Маркс, един от най-ранните
му спомени бе как седи в скута на баща си и усеща цялото му тяло да се тресе,
докато се смее гръмогласно на маймунджилъците на Лоръл и Харди.
– Оливър Харди – повтори Вирджиния Деър и кимна утвърдително. – Срещнах го
веднъж, преди много време, когато дойдох за първи път в Холивуд.
– Играла ли си във филми? – попита Джош, като £ метна един поглед в
огледалото. Със сигурност бе достатъчно красива.
В полумрака зъбите на Деър се белнаха в бърза усмивка.
– Преди появата на звука – рече тя и се обърна към английския магьосник. – Е, в
хубава каша ме забърка пак.
– Не сега, Вирджиния – каза уморено Дий.
– И по-рано си ме забърквал в неприятности, Джон, но не като тази. Знаех си, че
не бива да се съюзявам с теб.
– Не ми беше толкова трудно да те убедя – напомни £ Дий.
– Ти ми обеща свят... – започна тя и в същия миг ръката на Дий се стрелна и я
докосна, а очите му посочиха към Джош. Паузата в изречението £ бе толкова
кратка, че почти не се забеляза. – ...без болка и страдания – довърши Деър,
неспособна да скрие нотката на сарказъм в гласа си.
Джош сви надясно от Бей Стрийт по „Ембаркадеро“.
– Още не всичко е загубено – рече Дий. – Не и докато имаме това. – Той разтвори
лекьосаното си и съдрано палто и извади малка книга, подвързана в потъмняла
зелена мед. Тя бе с размери около петнайсет на двайсет и три сантиметра и бе по-
стара от човечеството. Докторът плъзна пръсти по метала и под тях запукаха и
заиграха жълти частици. Въздухът моментално загорча, когато трите им аури –
портокалова, чаена и сярна – се смесиха. Искри затанцуваха по всяка метална
повърхност в колата. Лампите в купето замигаха, после угаснаха и LCD екранът на
сателитната навигационна система се изпъстри с размазани дъгоцветни ивици.
Радиото се включи от само себе си и изреди дузина станции, преди да замлъкне