сигурно място, колкото се може по-близо до града. Островът затвор бе идеалният
вариант. Дори си имаше готови килии, където да ги държа.
Жената се надигна в седалката.
– Какви чудовища по-точно? – попита тя. – От обичайните или намери нещо
интересно?
– От най-лошите – рече Дий. – Кошмари, бесове, изчадия.
– Защо?
– Искат да ги пуснем срещу града, като му дойде времето.
– Защо? – попита пак тя.
– За да отвлекат вниманието на човеците и да позволят на Древните да се
върнат в това Сенкоцарство. Създанията ще се развилнеят из града и дори най-
модерната армия, с всичките си оръжия и огнева мощ, няма да може да ги спре.
Когато градът е на ръба на унищожението, Древните ще се появят и ще ги смажат.
Ще станат спасители на човеците, които отново ще започнат да ги тачат като
богове.
– Но защо е нужно това? – попита Джош.
– Щом се върнат, те ще започнат да поправят света.
– Знам. Но не може ли просто да се върнат? Защо е нужно да се унищожава
градът?
– Не целия град... – започна Дий.
– Знаеш за какво говоря!
– Древните ще унищожат зверовете и ще възстановят града. Това ще стане пред
погледа на всички медии и ще бъде зрелищна демонстрация на силите им. Помни,
Джош, силите на Древните са практически чудодейни. Те могат или да разкажат на
хората за тях, или просто да им покажат на какво са способни. А една картина
струва колкото хиляда думи.
Деър кимна.
– И кога трябва да стане всичко това?
– По Времето на Лита.
– Но това е след две седмици. Какво правят Макиавели и Хлапето на острова
сега?
– Сигурно планът се е променил – рече кратко Дий.
– Но Макиавели няма да пусне чудовищата в града, нали? – попита бързо Джош.
Не му бе трудно да си представи как Дий пуска създанията в Сан Франциско, но
смяташе Макиавели за малко по-хуманен.
– Кой би могъл да знае какво ще стори италианецът? – тросна се Дий. – Този
човек е съставял планове, на които са им трябвали десетилетия, за да съзреят.
Когато се чух за последно с него, той каза, че е заседнал на острова...
– Я чакай малко – рече бързо Джош. – Щом „Енох Ентърпрайзис“ притежава
Алкатраз...
– ...а полицията разследва „Енох Ентърпрайзис“ – продължи Вирджиния Деър, –
значи ще отидат на острова, веднага щом получат съдебно разпореждане.
– Това ще свърши зле за тях – рече Дий.
Вирджиния Деър се изсмя.
– Е, доктор Дий, изглежда, в Сан Франциско няма място, където да се скриеш. А
щом се намеси и ФБР, лицето и името ти ще станат известни в цяла Америка. Къде
ще идеш тогава? Какво ще правиш?
– Ще оцелея – отвърна безсмъртният. – Както винаги.
Джош пресичаше Грийн Стрийт, когато зърна един младеж с тежка наглед раница,
застанал под арката на Кей 15 от лявата му страна. Имаше нещо в държанието на
този човек – нещо странно и неестествено. Джош присви очи и се взря в него – и
моментално забеляза струйките мътнозелена аура, точещи се от фигурата. Видя
как бледото лице се завъртя да ги проследи, а после мъжът вдигна телефон към
устата си.
– Забелязаха ни – каза Джош веднага.
Докторът се долепи към тъмния прозорец и впери поглед към отсрещния тротоар.
– Таласъм – каза той кратко.
Вирджиния Деър се наведе през седалката да погледне.
– Всъщност е торбалан – каза тя – и да, определено са ни забелязали.
Торбаланите обикновено са безобидни, но изпълняват ролята на съгледвачи за
далеч по-опасни създания.
Джош различи още три торбалана, застанали под арката на Кей 9. Бе очаквал да
изглеждат като... е, не беше съвсем сигурен какво е очаквал, но тези тук му
приличаха на обикновени тийнейджъри, облечени в джинси, тениски и оръфани
гуменки, с издути и износени раници на раменете си.
– Виждам ги – каза нещастно Дий.
Бледите лица на торбаланите се завъртяха да проследят колата, докато
минаваше. Едновременно вдигнаха мобилните телефони към устите си. Единият
пусна на тротоара скейтборд и потегли след колата, криволичейки между
пешеходците.
– Обзалагам се, че подготвят капан – каза тихо Вирджиния.
Светофарът се смени и Джош се стрелна през „Бродуей“. Още една група
тийнейджъри се бяха скупчили около Кей 5 и втора малко по-нататък по
крайбрежния път до Кей 1. Други трима младежи в подобно облекло се метнаха на
модифицирани велосипеди и се понесоха след тях, въртейки усърдно педалите,
като избягваха движещите се по шосето коли.