Древния забеляза, че макар пясъкът около неговите нозе да образуваше гладки
кръгове и спирали, земята под нея бе нашарена с назъбени светкавици. Пясъкът
сякаш течеше към него, но се отдръпваше от жената.
– Какво искаш? – извика той.
Устата £ се раздвижи, но £ бе нужно малко време да оформи думите, сякаш не бе
свикнала да говори.
– Искам каквото и ти – изломоти тя. Заклатушка се напред и едва не падна върху
непрестанно движещия се черен пясък.
Один поклати глава.
– Не.
Жената се опита да се покатери на пясъчната могила, но коленете £ не искаха да
се сгънат и тя падна напред. Один знаеше, че същото ужасно проклятие, което £
бе отнело красотата, бе лишило краката £ от плът и мускули. Сега те
представляваха кажи-речи голи, чупливи кости и с труд съумяваха да крепят
тежестта £. Тя запълзя отново, болезнено бавно, нагоре по хълма към Древния.
– Искам каквото и ти – повтори жената. – Справедливост за гибелта на моя свят.
Отмъщение за мъртвите.
Один поклати пак глава.
– Не.
Лежащата на пясъка твар вдигна глава да го погледне.
– Той унищожи нашите Сенкоцарства. Опита се да освободи Коатликуе – каза тя,
дишайки тежко. – И други са по петите му. Когато Изида и Озирис обявиха Дий за
утлага, предложиха огромна награда за него. Сенкоцарства. Безсмъртие.
Неизмеримо богатство и знание за онзи, който им го доведе жив. – Опита да се
изправи, но скованите £ крака £ изневериха и тя падна обратно. – Но ние с теб не
искаме да го върнем за съд и наказание. Нашата вражда с този безсмъртен човек
е лична. Той уби онези, които обичахме... и ние ще си отмъстим.
Один я съжали и протегна жезъла си. Тя се вкопчи в него, пръстите £ с
изпочупени черни нокти стиснаха старото дърво. Аурата £ запламтя в
кървавочервено и за миг Один зърна жената такава, каквато бе някога: висока,
елегантна и много, много красива, с очи с цвета на утринно небе и коса като
буреносен облак. После образът изчезна и пред него отново стоеше уродливата
петниста твар. Один я вдигна и я постави на крака до себе си. Въпреки високите си
токове, тя едва стигаше до гърдите му.
– Изида и Озирис дойдоха при мен – и двамата – и ми предложиха да ми върнат
красотата, ако ги отведа до Дий.
– Защо са се обърнали към теб?
– Знаеха, че съм пратила подир него торбаланите.
– А ти какво им отвърна?
– Казах, че не знам точно къде е.
– Това лъжа ли е? – попита той.
– Не е цялата истина – рече тя. – Не исках да го открият първи.
– Защото ще го отведат да бъде съден.
Тя кимна.
– Точно така. Хванат ли го веднъж, ще бъде извън обсега ми.
– Изглежда, и двамата търсим отмъщение.
– Предпочитам да го наричам справедливост.
– Справедливост. Странна дума от твоите уста. – Один хвана брадичката на
жената и я повдигна. – Как си, Хел?
– Ядосана, чичо. Ами ти?
– Ядосан – призна той.
– Мога да ти помогна – каза Хел.
– Как?
Тя измъкна от един калъф на колана си мобилен телефон и го обърна към
Древния. На екрана имаше снимка на черна кола. През потъмненото стъкло смътно
се виждаше лицето на доктор Джон Дий.
– Знам къде е Дий в момента. Мога да те отведа там.
11Бог от скандинавската митология, прочут със своята мъдрост и знания. Според легендата, той бил
обезглавен във война между боговете, след което Один носел главата му със себе си, за да му разкрива тайни и
да го съветва. – Б. пр.
Глава дванадесета
– Не искам да казваш нищо, което ще разстрои леля ми – рече Софи, докато
приближаваха към ъгъла на Сакраменто Стрийт в Пасифик Хайтс, където се
намираше къщата на леля Агнес.
– Нищо няма да казвам – обеща Нитен.
– Би било чудесно, ако успея да се вмъкна и да си взема чисти дрехи, без да я
видя, но тя обикновено е в хола в предната част на къщата и гледа телевизия или
зяпа към улицата – продължи Софи. Лицето £ бе зачервено и тя бе леко задъхана
от вървенето от кулата Койт дотук. – Така че вероятно ще се наложи да ви
запозная. Ако те помни от вчера, ще £ кажа, че си приятел.
– Добре – промърмори Нитен с безизразна физиономия.
– После, докато говориш с нея, аз ще се промъкна горе и ще си взема чисти
дрехи. Ще свия нещо и за теб от гардероба на Джош, макар че може да са ти
малко големички.
– Ще съм ти благодарен – каза Нитен. Приближи към носа си ръкава на съсипания
си черен костюм и подуши предпазливо. – Целият воня на дим и стара магия. Ти
също, госпожице – каза той. – Може би трябва да помислиш за един душ.