се връщаше, но без брат си. Агнес може и да бе стара, но не беше глупава:
знаеше, че близнаците са винаги заедно. Много рядко човек можеше да открие
единия без другия. Софи знаеше, че трябва да внимава. Всичко, което кажеше на
леля Агнес, щеше да стигне до майка им и баща им. А как би могла да обясни какво
е станало с Джош? Та тя дори не знаеше къде е. Когато го видя за последно, той
не бе братът, с когото бе израсла. Изглеждаше като Джош, но очите му, които
винаги са били огледално отражение на нейните, сега бяха очи на непознат.
Тя преглътна тежко и премигна, за да спре сълзите си. Щеше да го намери.
Трябваше да го намери.
Докато се приближаваше към стълбите, Софи видя белите тюлени пердета да
помръдват и разбра, че леля £ я наблюдава. Хвърли поглед назад към Нитен и той
кимна леко. Бе забелязал движението.
– Каквото и да кажеш, гледай да е простичко – посъветва я той.
Вратата се отвори и се появи дребната крехка фигура на леля Агнес, слаба и
кокалеста женица с възлести колене и подути от артрит пръсти. Лицето £ бе
ъгловато, с остра брадичка и правилни скули, а очите £ бяха дълбоко хлътнали.
Стоманеносивата £ коса бе сресана назад и хваната в стегнат кок, и това изпъваше
кожата на лицето £.
– Софи – каза много тихо старицата. Приведе се напред и примижа късогледо. – А
къде е брат ти?
– О, той идва, лельо – рече Софи, докато се качваше по стълбите към предната
врата. Щом стигна горе, се наведе към леля си и я целуна по бузата. – Как я
караш?
– Чакам ви да се върнете при мен – каза старата жена. Звучеше уморена.
Софи усети да я жилва чувство за вина. Макар че леля им често ги влудяваше,
близнаците знаеха, че има добро сърце.
– Лельо, искам да те запозная с един мой приятел. Това е...
– Миямото Мусаши – каза много тихо леля Агнес и гласът £ се промени леко,
стана по-дълбок, по-мощен и властен. – Ето че се срещаме отново, Майсторе на
меча.
Софи бе минала покрай леля си и влязла в тъмния коридор, но при тези странни
думи спря и се завъртя рязко. Леля £ току-що бе заговорила на японски! И
отнякъде знаеше името на Нитен – истинското му име. Та Софи дори не го бе
представила! Момичето примигна: съвсем слаба струйка бял дим се виеше от
старицата. И изведнъж миризмата на жасмин стана много силна.
Жасмин...
Изникнаха спомени.
Тъмни и опасни спомени: за огън и кръв, за небе с цвят на сажди и море, пълно с
корабни останки.
– А къде е страховитата Ифа от Сенките? – продължи Агнес, минавайки от
японски на английски.
Спомени за кристална кула, блъскана от кипнало море. Дълги назъбени пукнатини
прорязаха повърхността £ само за да заздравеят мигновено. Мълния се изви в
гигантски спирали около кулата. И една жена тичаше, тичаше, тичаше нагоре по
безкрайно стълбище.
Софи усети как светът се раздвижи и завъртя около нея. Посегна да се опре на
стената и осъзна, че сребърната £ аура блещука върху плътта £.
Жасмин...
Спомени за жена, застанала на колене пред една златна статуя и стискаща в
ръце малка, обкована в метал книга, докато зад нея светът се разпада на късчета
стъкло и огън.
Нитен пристъпи към Агнес и се поклони дълбоко.
– Тя потъна в едно Сенкоцарство заедно с Архонтката Коатликуе, господарке –
каза той.
– Жал ми е за Архонтката – промълви тихо леля Агнес.
И Софи изведнъж си спомни защо мирисът на жасмин £ е толкова познат. Това бе
любимият парфюм на леля Агнес. А също и ароматът на Цагаглалал, Тази, която
наблюдава.
А после светът се завъртя около нея и почерня.
Глава тринадесета
На дивия североизточен бряг на Дану Талис една невъзможно висока, невероятно
тънка кула от усукано стъкло се издигаше от морето край град Муриас12. Градът
бе древен, но кулата датираше от хилядолетия преди него. Когато Великите древни
създали остров Дану Талис, издигайки морското дъно в един невероятен акт на
стихийно съзидание, от дълбините бил изтръгнат и стъкленият шпил заедно с
останките от град на Земните господари. Голяма част от този древен град бе
споена в буци от разтопено стъкло, нашарени с нишки чисто злато – свидетелство
за ужасните битки, водени от Земните господари с Архонтите и Великите древни
във Времето преди времето.
Но кристалната кула бе чиста и блестяща, незасегната от невероятната жега,
стопила околните сгради. Намираше се върху скалисто парче земя, което се
превръщаше в островче при всеки прилив. Бе изградена само от бял, подобен на