продължаваше да я налага с ужасния камшик. А после бе издърпала ранената
Архонтка обратно в нейното Сенкоцарство. Когато Коатликуе изчезна, Джош за миг
изпита чувство на ужасна загуба. Бе на косъм от това да стори нещо
забележително. Ако бяха позволили на Коатликуе да се върне в този свят, тя щеше
да... Джош пое голяма глътка пушек с мирис на гума и очите му се насълзиха. Не
беше сигурен какво би направила тя.
Две стъпала под него Дий се обърна и го погледна в полумрака.
– Стой близо до мен – изръмжа той. Посочи с брадичка назад към горящата стая.
– Видя ли какво направиха? Както винаги смърт и разруха следват семейство
Фламел и техните слуги.
Джош се закашля отново, мъчейки се да поеме свеж въздух в дробовете си. Не
за първи път чуваше това обвинение.
– Скатах каза същото.
– Грешката на Сянката бе, че избра неправилната страна. – Усмивката на Дий бе
зловеща. – Грешка, която и ти едва не повтори.
– Какво стана там горе? – попита Джош. – Всичко се разви толкова бързо, а и
Софи...
– Сега не му е времето за обяснения.
– Кажи ми – настоя ядно Джош и в зловонния въздух се разнесе слаб дъх на
портокали.
Дий спря. Аурата му бе толкова ярка, че очите и зъбите му изглеждаха жълти.
– Джош, ти бе на секунди от това да промениш света завинаги. Щяхме да сложим
началото на процес, който да превърне земята в рай. И ти щеше да си оръдието на
тази промяна. – Лицето на доктора се втвърди в маска на гняв. – Днес семейство
Фламел ми попречиха. И знаеш ли защо? Защото те – и другите като тях – не искат
светът да бъде по-добро място. Фламел виреят в сенките, в покрайнините на
обществото, водят таен живот, изпълнен с лъжи. Те набират сила от болката, от
нуждите на другите. Знаят, че в моя нов свят няма да има сенки, в които да се
крият, нито страдания, от които да се възползват. Те не искат аз – и другите като
мен – да успеем. С твоя помощ ние стигнахме по-близо до целта си откогато и да
било.
Джош се намръщи, мъчейки се да проумее казаното от доктора. Да не би Дий да
лъжеше? Сигурно... макар че Джош не можеше да се отърве от чувството, че в
думите на безсмъртния се съдържат частица истина. В такъв случай какви бяха
Фламел?
– Кажи ми нещо – рече Дий. – Ти нали видя Коатликуе?
Джош кимна:
– Видях я.
– Красива ли беше?
– Да. – Той премигна, докато си спомняше. Коатликуе бе по-красива от всички
жени, които бе виждал някога.
– Аз също съм я виждал в истинския £ облик – рече тихо Дий. – Тя беше една от
най-могъщите Архонтки, древна, може би дори неземна раса, която е управлявала
този свят във Времето преди времето. Коатликуе бе учен и използваше
напреднала технология, която граничеше с магия. Умееше да манипулира чистата
материя. – Дий изгледа внимателно Джош и продължи бавно. – Коатликуе би могла
да пресътвори нашия свят, да го поправи, да го възстанови. Но ти видя как
постъпи Ифа с нея, нали?
Джош преглътна тежко. Бе видял как Ифа скочи на гърба на Архонтката и я
издърпа обратно в зейналия вход към Сенкоцарството £. Кимна още веднъж.
– И видя какво £ причини сестра ти?
– Да.
– Софи я бичуваше, а и камшикът £ не бе обикновен. Обзалагам се, че Пернел го
е направила. Изплела го е от змии, откъснати от косата на Медуза. Дори най-
лекото му докосване причинява неописуема агония. – Дий посегна и сложи длан на
рамото на момчето. Джош усети как надолу по ръката му плъзва топлина. – Джош,
Софи вече е изгубена за теб. Тя се намира в плен на магията на семейство
Фламел. Сега е тяхна марионетка, тяхна робиня. Те ще я използват докрай, както
са сторили с толкова много други в миналото.
Джош кимна за трети път. Знаеше, че преди тях е имало и други близнаци, и също
така знаеше, че не са оцелели.
– Вярваш ли ми, Джош Нюман? – попита изведнъж Дий.
Джош погледна Магьосника, отвори уста да отговори, но не каза нищо.
– Аха – усмихна се Дий. – Добър отговор.
– Но аз не отговорих.
– Понякога липсата на отговор също е отговор – рече безсмъртният. – Нека
преформулирам въпроса си: Вярваш ли ми повече, отколкото на Фламел?
– Да – отвърна мигновено Джош. Относно това не изпитваше никакви съмнения.
– А какво искаш?
– Да спася сестра си.
Дий кимна.
– Разбира се – каза той, без да може да скрие насмешливата нотка в гласа си. –
Ти си човек.
– Тя е омагьосана, нали? Как да разваля магията? – попита настоятелно Джош.