Вещерът

Ядосан е, разбира се. А когато цялото това... – Тя махна неясно с ръка във

въздуха и в парижката нощ се разнесе мирис на горящо дърво. – Когато цялото

това вълнение свърши, мисля, че двамата с него ще проведем нелек разговор. Ако

оцелеем, разбира се. – Вещицата млъкна и продължи да се взира право напред.

Лицето £ бе скрито под големите слънчеви очила. Бе отпуснала ръце върху бялото

бастунче, опряно в паважа точно пред нея.

– Защо ни повика? – попита бавно Озирис. – Ти не говориш с нас от хилядолетия;

непрекъснато взимаш страната на хората и пречиш на всичко, което правим. А сега

изведнъж искаш – не, настояваш – да се срещнем.

– Хубаво е – каза Зефания на древния език на Дану Талис, пренебрегвайки

въпроса. – Откога не сме седели и не сме си бъбрили така?

– Ние никога не сме си бъбрили – каза Озирис с усмивка, която разкри

блестящите му бели зъби. – Ти винаги си заповядвала, изисквала и нареждала.

– Отнасяше се с нас като с деца – добави Изида с нотка на гняв в гласа.

– Та вие си бяхте деца. Авраам бе прав. Вие бяхте глезени, капризни деца. –

Зефания си пое дълбоко дъх. – Но предполагам, че трябваше да се отнасям с

вас... – Тя млъкна, търсейки нужната дума.

– По-мило? – предположи Изида.

– По-разбиращо? – добави Озирис.

– Щях да кажа по-твърдо. – Тя обърна лице към жената с късата черна коса. –

Изглежда, някои неща не се променят.

– А някои се променят, Зефания – рече Изида. – Ти си остаряла, докато ние сме

още млади и жизнени.

– Остаряла? – Вещицата се усмихна. – Външността би могла да е измамна. –

Само за миг – почти твърде бързо, за да бъде забелязана – промяна затрепка по

цялото тяло на Вещицата от Ендор, изведнъж кожата £ стана бяла, черна, жълта,

зелена и кафява. Жената на пейката стана висока, ниска, дебела, невероятно

слаба, първо – стара, после – млада, а после – на средна възраст. – Аз съм – и

винаги съм била – много неща. Докато вие двамата – добави тя и гласът £ стана

по-твърд – винаги сте били парвенюта.

– А ти винаги си била тиранка, която... – започна Изида.

– Стига – сопна се Озирис. – Всичко това е минало. Много далечно минало.

Вещицата кимна.

– Много далечно минало. И стореното си е сторено, и никой не може да го

промени. – Подутите £ кокалчета се стегнаха върху главата на белия бастун. –

Само че вие се опитвате да промените миналото.

Изида отвори уста да заговори, но Озирис я спря с клатене на глава.

– Не се опитвайте да отричате – каза Зефания. – Знам за вашия план от

хилядолетия. – Тя посегна към тъмните очила и ги смъкна надолу по носа си, после

се обърна да изгледа подред двамата. Вещицата от Ендор нямаше очи; в орбитите

£ бяха поставени два овала от огледално стъкло. – Ах, какви неща съм виждала –

рече тя. – Неизброими варианти на бъдещето, на възможното минало и на

настоящето.

– Какво искаш, Зефания? – попита студено Изида.

Вещицата отново пренебрегна въпроса.

– Отначало се противопоставях на плана ви и правех всичко по силите си да го

осуетя. Исках това Сенкоцарство да бъде оставено на мира. Затова предпочетох

да не се меся, когато вашите служители се биеха с Потомците. Умишлено не

отвърнах, когато хората ви предизвикаха земетресения и потопи, защото знаех, че

накрая всичко ще се уравновеси. Вие ще спечелите някои битки, противниците ви –

други, и всичко ще си остане постарому.

– Както е било в продължение на хилядолетия – каза Озирис.

Вещицата кимна в знак на съгласие.

– Докато не намерихте доктор Джон Дий.

– Чудесен служител. Хитър, с широки познания, амбициозен, любопитен и много,

много могъщ – рече бързо Изида.

– А сега е напълно извън контрол. И всички тези качества – хитростта, знанията,

амбицията, любопитството и могъществото му – са насочени срещу вас.

– Взели сме мерки, за да го обезвредим – каза уверено Изида. – Няма да се

измъкне.

– Досега ви се измъква – отвърна Зефания. – Трябваше да действате в мига щом

узнахте за намерението му да събуди Архонтката Коатликуе.

Изида понечи да поклати глава, но Озирис каза:

– Права си, разбира се. Трябваше. И наистина, говорехме си дали Макиавели да

не го обезвреди.

– Сега действията му заплашват не само този свят, а всички Сенкоцарства. –

Зефания се изправи внезапно и Изида и Озирис последваха примера £. – Елате с

мен – каза тя.

Сгъна бялото си бастунче и го прибра в джоба си, след което хвана двамата

подръка.