– Знаех, че може да стане. – Тя дръпна очилата си надолу, за да разкрие лицето
си. – Дадох очите си за това.
– Къде е Марс Ултор сега? – попита Озирис.
– Отиде в Сан Франциско да убие доктор Джон Дий.
Глава осемнадесета
– Това изобщо не е като да караш кола. – Джош скърцаше със зъби и стискаше
кормилото, докато моторната лодка, която Дий бе наел в яхтклуба на Острова на
съкровищата, срещна още една вълна. Сблъсъкът бе толкова силен, че зъбите му
изтракаха и той буквално подскочи върху твърдата винилна седалка.
– По-бързо, по-бързо! – подтикваше го Вирджиния Деър, без да обръща внимание
на оплакванията на Джош. Тя седеше на мястото на помощник-водача и дългата £
коса се вееше зад нея, опръскана с водни капчици. Когато се обърна към Джош с
грейнали от вълнение сиви очи, той се изненада – изглеждаше толкова млада, че
почти можеше да си я представи в неговата гимназия.
– Не – изграчи доктор Джон Дий от задния край. Английският магьосник се бе
привел над кърмата, пребледнял и потен. Морската болест го бе хванала почти от
мига, в който Джош внимателно изкара лодката от навеса на яхтклуба в
развълнуваните води на залива. – По-бавно, по-бавно – рече жално той.
Джош трябваше да признае, че изпитва мъничко задоволство от своето
превъзходство. Погледна към Вирджиния и двамата се ухилиха; после Деър кимна
към лоста за газта. Джош го побутна напред и двата мощни извънбордови
двигателя зареваха, биейки водата на пяна току до главата на Дий. Чу се
задавеният вик на Магьосника и когато с Вирджиния се обърнаха да го погледнат
пак, откриха, че се взира в тях, измокрен до кости.
– Не е смешно. Изобщо не е смешно. Ти си виновна, Вирджиния – изръмжа Дий.
– Мислех си, че малко наплискване с вода ще те събуди. – Тя погледна към
Джош. – Той винаги е бил ужасен моряк. Това бе една от причините да пропусне
испанската армада. Освен това винаги е имал слаб стомах – добави тя, – което
прави избора му на миризма още по-изненадващ.
– Харесвам миризмата на сяра – промърмори Дий от задната част на лодката.
– Чакай малко. – Джош за момент забрави за неразположения Магьосник. – Сам
ли си избираш миризмата на аурата? – За първи път чуваше за това. Зачуди се
дали може да промени своята на нещо по-драматично. – Всяка миризма ли можеш
да избереш?
– Разбира се. Е, с изключение на хората със златна и сребърна аура. Те нямат
избор: изглежда, от незапомнени времена си миришат по един и същи начин. – Тя
се обърна пак към Дий, а косата се уви около лицето £ и се събра в ъгълчето на
устата £, докато говореше. – Как успя да се сдобиеш с тази лодка?
– Помолих любезно – измърмори той. – Мога да бъда много убедителен, когато
пожелая. – Изви се да погледне назад към яхтклуба на Острова на съкровищата,
където възрастен мъж с бяла бейзболна шапка седеше на кея и се взираше
озадачено във водата. После мъжът се изправи, клатейки глава, и пое обратно към
сградата.
– Не сме я откраднали, нали? – попита Джош. Тази мисъл го караше да се
чувства малко неловко.
– Взехме я назаем – усмихна се мазно Дий. – Той доброволно ми даде ключовете.
– Нали не си използвал пак аурата си? – попита разтревожено Вирджиния. – Това
би привлякло вниманието на всички...
– За глупак ли ме мислиш? – прекъсна я ядно Дий, но после бе принуден да се
наведе през борда, защото го връхлетя нов пристъп на гадене.
Вирджиния се ухили и смигна на Джош.
– Трудно е да звучиш господарски, докато повръщаш, нали?
– Мразя те, Вирджиния Деър – изломоти Дий.
– Знам, че не говориш сериозно – каза тя небрежно.
– Напротив – изграчи той.
Вирджиния потупа Джош по рамото и посочи към бреговата линия отляво.
– Дръж се близо до Острова на съкровищата. Ще караме покрай него, докато
заобиколим северния нос; след това ще можем да видим Алкатраз насред залива.
Преди Джош да успее да отговори, пред тях изникна огромен кей, подобен на
бетонна стена, и той завъртя кормилото надясно. Лодката се наклони силно и едва
не изхвърли Дий зад борда. В нея нахлу вода и Магьосника посегна да се задържи,
но се изтърва и пльосна в мазната локва.
Вирджиния избухна в смях.
– Забравяш, че нямам чувство за хумор – сопна се Дий.
– Аз обаче имам – каза Вирджиния. Обърна се към Джош и посочи право напред.
– Дръж се вдясно и заобиколи кея, после свий пак наляво и карай покрай брега. Но
не много близо – добави тя. – От него може да са се откъснали някои камъни. Това