е изкуствен остров и винаги има опасност да се разпадне. Гледах как го строят
през 30-те години на миналия век и тогава бе по-висок, отколкото е днес. Целият
остров бавно потъва. Следващото по-силно земетресение вероятно ще го направи
на парчета.
Джош хвърли поглед към каменистата брегова линия. Повечето сгради бяха
промишлени и много от тях изглеждаха занемарени.
– Май е изоставен. Някой живее ли още тук?
– Да. Всъщност имам няколко приятели, които живеят от другата страна на
острова.
– Не знаех, че имаш приятели – измърмори Дий.
– За разлика от теб, докторе, аз съм добра приятелка – каза Деър, без да се
обръща, а после продължи: – Островът е бил военна база, преди да я затворят в
края на деветдесетте. След това тук са снимани куп филми и няколко телевизионни
сериала.
– Защо го наричат Острова на съкровищата? – попита Джош. – Някога имало ли е
някакви съкровища на него? – Едно време би се изсмял на тази мисъл, но в
момента бе готов да повярва кажи-речи на всичко.
Смехът на Вирджиния бе заразен и Джош откри, че я харесва все повече.
– Не. Нарекли са го на едноименната книга на Робърт Луис Стивънсън. Стивънсън
е живял в Сан Франциско около година преди да я напише. – Щом заобиколиха края
на острова, Вирджиния се изправи, за да погледне назад към него. – Сигурна съм,
че е кръстен така на майтап – остров от скрап и боклуци, наречен Острова на
съкровищата. – Тя се обърна и посочи право напред към една изненадващо малка
точица по средата на залива. – Ето го и Алкатраз. Просто дръж носа насочен право
към него.
Джош изсумтя, когато лодката срещна още една вълна, издигна се и падна с
разтърсващ костите тътен.
– По-далече е, отколкото си мислех. Никога досега не съм се отдалечавал
толкова от брега. Никога дори не съм карал лодка.
– Човек трябва да се радва на новите преживявания – рече Вирджиния.
– Малко съм нервен – призна той.
– Защо? – полюбопитства Вирджиния. Облегна се във винилната седалка и
погледна към него.
Младежът изведнъж се почувства неловко под втренчения £ поглед.
– Ами – каза той накрая, – всичко може да се случи. Лодката може да потъне, или
пък моторът да се повреди, или пък...
– Или пък какво? – попита тя. – От опит знам, че човеците губят твърде много
време да се тревожат за неща, които никога няма да станат. Да, лодката може да
потъне... но вероятно няма. Двигателят може да угасне... но се съмнявам. Може
също така да ни удари мълния или...
В задната част на лодката доктор Джон Дий изведнъж скочи.
– Или да ни изядат русалки – каза бързо той. – Току-що си спомних. Около
острова има защитен обръч от нереиди. – После се изкашля смутено. – А аз им
дадох нареждания да не пускат нищо да припари на по-малко от петнайсет метра от
него.
Вирджиния се завъртя рязко.
– Има русалки около острова?
– Морския старец е на Алкатраз и е довел дивите нереиди със себе си – рече
Дий. – Трябва да се свържа с Макиавели и да му кажа да предаде на Нерей, че
идваме. – Извади мобилния си телефон, но когато го отвори, от него потече вода.
Без да губи време, Дий разглоби телефона, извади батерията и я избърса в
мърлявата си риза.
Джош погледна към Вирджиния.
– Нямам представа за какво говореше той току-що.
– Нерей, Морския старец, е особено гнусен Древен – обясни Вирджиния. – От
кръста нагоре е човекоподобен, а надолу прилича на октопод. Обявил е океанското
дъно за свое владение. Най-голямото от водните му Сенкоцарства докосва земята
на мястото, известно като Бермудския триъгълник.
– Там, където изчезват всички кораби ли? – попита Джош.
– Именно. Стените между неговия и нашия свят са изтънели и от време на време
кораби и самолети се прехвърлят оттук там, или пък някакво гнусно морско
чудовище от онзи свят се промъква в земното Сенкоцарство. Нереидите са негови
дъщери. – Вирджиния се усмихна. – Не позволявай да те примамят твърде близо
до водата с усмивките и песните си. Те са месоядни.
Дий припряно сглоби телефона си и го включи. После го захвърли с отвращение.
– Не работи. Не мога да се свържа с Макиавели.
Вирджиния извади дървената си флейта и я завъртя в пръстите си.
– Не знам защо се притесняваш толкова, докторе. Лесно мога да ги приспя с...
Преди да успее да довърши изречението, една зеленокожа и зеленокоса жена с
рибешка опашка изскочи от морето, грабна флейтата от пръстите на Вирджиния и