плясна обратно във водата от другата страна на лодката, оставяйки я с празни
ръце.
Писъкът на Вирджиния Деър бе ужасяващ. Тя захвърли палтото си, смъкна
ботушите си и скочи през борда, изчезвайки безследно под вълните.
– Докторе! – извика Джош през шума на мотора. Вдигна лявата си ръка, за да
посочи напред, и остана доволен, че пръстите му не треперят много силно.
Дий се приближи бързо и се наведе над носа на лодката.
Морето пред тях бе осеяно с женски глави, зелените им коси се стелеха около тях
като водорасли. Всички едновременно отвориха усти, разкривайки остри като на
пираня зъби. А после се устремиха към лодката с делфинови подскоци.
– Сега вече загазихме – рече Дий. – Загазихме здраво.
Глава деветнадесета
Софи Нюман стоеше в кухнята и гледаше навън към малкия павиран заден двор,
където седяха Пернел Фламел и Цагаглалал. За всеки случаен наблюдател те
изглеждаха като две възрастни жени – едната висока и слаба, но силна, а другата
ниска и крехка, – които пият чай с лед и похапват шоколадови бисквити под голям
раиран чадър. Само че тези жени не бяха обикновени: едната бе почти на
седемстотин години, а другата... ами, Софи се съмняваше дали изобщо бе човек.
И двете се обърнаха да погледнат към нея и макар че бяха под тъмната сянка на
чадъра, очите им блестяха – зелени и сиви, – придавайки на лицата им неземен
вид.
Цагаглалал махна на Софи да излезе навън.
– Ела тук, дете. Седни при нас. Чакахме те. – Тя не говореше на английски, но
Софи я разбра и позна древния език на Дану Талис. Когато се приближи до
старицата, Цагаглалал я хвана за ръката. – Няма ли да целунеш любимата си
леля? – попита тя, минавайки на английски.
Софи издърпа ръката си. Нямаше представа каква е тази жена – нито даже дали
е жена, – но определено не бе нейна роднина.
– Ти не си ми леля – каза тя студено.
– Не по кръв, но вие сте моето семейство. Винаги сте били – рече Цагаглалал
почти тъжно – и винаги ще бъдете. Бдяла съм над теб и брат ти от момента на
вашето раждане.
Софи преглътна внезапната буца в гърлото си, но седна, без да целуне
старицата. На масата за нея вече бяха приготвени чаша чай с лед и шоколадови
бисквити. Софи взе чая, но видя в него да плува резен портокал. Ароматът £
напомни за Джош и тя усети гадене в стомаха. Остави чая, без да го опита, и
избута чинията с бисквити. Изведнъж я обзе пълно отчаяние. През последната
седмица бе загубила всичко, включително и брат си. Дори опорните точки от
миналото £ – като леля £ – бяха изчезнали. Чувстваше се безпомощна и сам-сама.
– Не си ли гладна? – попита Цагаглалал.
– Как можеш изобщо да ми задаваш такива въпроси? – Гневът на Софи бе
осезаем. – Не, не съм гладна. Гади ми се. Джош си отиде – освен това ме мрази.
Видях го в очите му.
Двете жени се спогледаха.
Софи се обърна към Пернел.
– А Никола умира горе. Защо не си при него?
– Ще отида при него, когато настъпи моментът – прошепна Вълшебницата.
Софи поклати глава и изведнъж очите £ се изпълниха със сълзи на гняв.
– Какво си ти? – попита тя Цагаглалал. – Ти не си... ти дори не си човек. А пък ти
– обвини тя Пернел, – ти просто си нечовек! Мразя те. Мразя ви всичките. Мразя
онова, което направихте с Джош и с мен. Мразя този свят, в който ни въвлякохте.
Мразя тези сили и мразя да знам неща, които не трябва да знам, и мразя да влизат
в мислите ми... – Едри сълзи се стичаха по лицето £, но тя не искаше да я гледат
как плаче. Хвана се за края на масата и се опита да избута стола си назад, но
изведнъж Цагаглалал и Пернел посегнаха и сложиха дланите си върху нейните.
Аурата на Софи лумна за миг, но засъска и угасна и ваниловият аромат на
момичето бе погълнат от миризмата на жасмин. Аурата на Пернел нямаше миризма.
– Остани – каза студено Пернел и това не бе покана. Софи не можеше да
помръдне. Сякаш изведнъж бе потънала в сън. Беше будна, но тялото £ не
чувстваше нищо.
– Изслушай Вълшебницата – рече тихо Цагаглалал. – Съдбата не само на този
свят, но и на всички светове сега е поставена на кантар и вие двамата с брат ти
притежавате силата да го наклоните в една или друга посока. Всички времеви линии
се събраха, както бе предречено преди десет хиляди години. Обстоятелствата
потвърждават, че вие наистина сте легендарните близнаци. – Сивите £ очи се
изпълниха със сълзи. – Иска ми се да бе иначе заради самите вас. Пътят, който ви