предстои, е труден. Джош е с Дий и ако щеш вярвай, това също бе предречено
още преди хилядолетия. Но онова, което не бе предречено – и не би могло, – е
лудостта на Дий и какво той смята да предприеме.
– Софи – каза тихо Пернел Фламел, – трябва да ми повярваш, че ми се иска нищо
от това да не се бе случвало с теб и Джош. Вярваш ли го?
Софи вече не бе сигурна на какво да вярва. Искаше да се довери на
Вълшебницата и все пак... нещо £ пречеше. Тази жена я бе лъгала, но пък
семейство Фламел от векове насам живееха в лъжи. Софи предполагаше, че са
лъгали само за да предпазят себе си и своите близки. Джош обаче не искаше да им
вярва. Може и да бе прав. Може би, тръгвайки с Дий, бе взел правилното решение.
Тази внезапна мисъл я смрази: ами ако тя се намираше на грешната страна в тази
вековна битка?
Истината – студената, горчива истина – бе, че просто не знаеше. Правилно и
грешно, добро и зло – всичко се бе преплело и объркало. Вече не можеше да
различи дори приятелите от враговете.
Цагаглалал и Пернел едновременно отдръпнаха ръцете си и тялото £ отново се
изпълни с усещания. Сребърната £ аура лумна и запращя около нея, за да я
предпази, изпускайки пара в светлината на ранния следобед. Момичето си пое
дълбоко дъх, но не се опита да стане от масата.
– Софи, какво би направила, за да помогнеш на Джош, да го спасиш, да го
върнеш? – попита Цагаглалал.
– Всичко.
Пернел се приведе напред и опря лакти на масата. Беше сплела здраво пръсти и
кокалчетата £ бяха побелели от напрежение.
– А какво мислиш, че бих направила аз, за да спася съпруга си?
– Всичко – повтори Софи.
– Ние бихме направили всичко, за да помогнем на онези, които обичаме. Точно
това отличава човеците от Потомците, Древните и другите преди тях. Това ни прави
хора. Ето защо нашата раса процъфтява; ето защо оцеляваме винаги.
– Но такава любов изисква жертви – рече бавно Цагаглалал. – Понякога огромни
жертви... – Сивите очи на старицата изведнъж плувнаха в сълзи.
И Софи зърна мимолетен спомен за жена – млада, много по-млада, но с високи
скули и сиви очи на Цагаглалал, – която се извръща от висока златна статуя. После
спря и хвърли поглед назад, и Софи видя, че блестящите сиви очи на статуята са
живи и следят жената. После Цагаглалал се обърна и се втурна надолу по
безкрайно стъклено стълбище. Стискаше в ръцете си книга: Сборника. И сълзите £
капеха по металния му обков.
– Софи – продължи Пернел, – преди повече от десет хиляди години Авраам Мага
предвиди всичко това и започна да съставя план за спасяването на света. Ти и
твоя брат-близнак бяхте избрани за тези роли дълго преди да се родите. За вас се
говореше в пророчество, датиращо отпреди Потъването на Дану Талис и Потопа.
– Двамата , които са един , единият , който е всички. Един да спаси света и
един да го унищожи – цитира Цагаглалал. – Това е съдбата ви. А никой не може да
избяга от съдбата си.
– Баща ми повтаря същото през цялото време.
– И е прав.
– Да не би да казваш, че брат ми и аз сме просто марионетки? – започна Софи, но
устата £ бе суха и тя отпи дълга глътка от студеното питие пред себе си. – Че
нямаме свободна воля?
– Разбира се, че имате – рече Пернел. – Джош направи избор, а всички избори се
правят от любов или от омраза. Той реши да тръгне с Дий не защото го харесва, а
защото намрази теб, като те видя да нападаш Архонтката. Той виждаше Коатликуе
като красива млада жена, а не като ужасното създание, което е в действителност.
А ти... е, сега ти трябва да решиш какво ще правиш.
Думите на Пернел жилеха. Джош я бил намразил. И въпреки това Софи знаеше,
че е вярно. Беше го видяла в очите му. Но нямаше значение какво мисли той за нея
– това нямаше да промени онова, което тя знаеше в сърцето си, и чувствата £ към
брат £.
– Тръгвам след Джош.
– Макар че той те изостави? – попита тихо Цагаглалал.
– Ти каза, че всички избори се правят от любов или от омраза. Той е мой брат.
Тръгвам след него. Такъв е изборът ми.
– И къде ще отидеш? – попита Пернел.
Софи я изгледа тъпо. Нямаше представа.
– Ще го намеря – каза тя с увереност, каквато не чувстваше. – Когато... когато
Джош е в опасност или го боли, аз обикновено го чувствам. Понякога дори зървам
бегли картини от онова, което вижда.
– Чувстваш ли го сега? – попита Цагаглалал с нескрито любопитство.
Софи поклати глава.