наклони, когато двамата едри анпу воини се качиха, а после стъклен купол покри
кабината, заглушавайки всички външни звуци. Скатах забеляза, че по него има
петънца от размазани мухи.
– Те обаче знаеха кой е Маретю – рече Жана.
– Изглежда, всички освен нас знаят кой е. И е ясно, че той е кукловодът, стоящ
зад цялата работа. Никак не ми харесва мисълта, че всички сме били манипулирани
– рече мрачно Скатах. – Гарантирам ти, че аз и човекът с куката пак ще се
срещнем. И тогава ще му задам някои неприятни въпроси.
Те усетиха дълбоко в костите си трептяща вибрация и изведнъж сякаш паднаха
нагоре към белите перести облаци. Корабът се наклони, облаците се завъртяха, а
после се стрелнаха покрай тях – това бе единственият признак, че се движат.
– Ами ако Маретю не пожелае да ти отговори? – попита тихо Жана. – Нашите
кучешки приятели бяха достатъчно предпазливи да го обезвредят от разстояние.
Явно се страхуват от него и от силите му.
– Ще ми отговори – каза уверено Скатах. – Аз мога да бъда много убедителна.
– Знам, че можеш. – Жана д’Арк затвори очи и си пое дълбоко дъх. Засмя се тихо,
без да обръща внимание на втренчените погледи на анпу. – Току-що си помислих:
толкова отдавна не сме имали истинско приключение. – Тя въздъхна. – Ще бъде
като едно време.
Скатах се засмя. Беше сигурна, че това няма да прилича на никое друго
приключение. Двете с Жана бяха водили битки – заедно или поотделно, – за да
спасяват кралства и дори империи, да върнат принцове на трона и да предотвратят
войни, но сега залозите бяха далеч по-високи. Ако можеше да се вярва на Маретю,
те се биеха за бъдещето не само на човешката раса, но и на всички раси в
безбройните различни Сенкоцарства.
Жана се заизвива на седалката, мъчейки се да се намести удобно.
– Когато с Франсис бяхме в Индия миналата година, видяхме рисунки на тези
летящи машини в древни ръкописи, а също и на барелефи в храмовете. Франсис ми
каза, че в древноиндийските епоси имало много истории за летящи кораби.
– Вярно е – отвърна Скатах. – Появяват се също така във вавилонските и
египетските легенди. Малък брой вимани, които не били на Дану Талис при
потъването му, избягнали унищожението. Родителите ми имаха една – продължи тя,
– макар че изобщо не приличаше на тази. Докато порасна достатъчно, за да я
карам, машината ни вече бе невероятно стара и бе поправяна и кърпена толкова
много пъти, че нямаше нищо общо с първоначалната си форма. Едва се отделяше
от земята. – Тя поклати глава, усмихвайки се при спомена. – Баща ми веднъж ми
каза, че е виждал небето да потъмнява от сражаващи се вимани, когато флотата
поела на битка с последните Земни господари...
Гласът на Скатах заглъхна. Тя рядко говореше за родителите си, при това никога
доброволно. Смяташе се за самотница, а и толкова дълго време бе живяла в
изгнание. Но все пак имаше семейство – сестра в земното Сенкоцарство, с която
никога не се виждаше, а родителите £ и брат £ живееха в едно далечно
Сенкоцарство, създадено по подобие на изгубения свят на Дану Талис. Сега тя се
бе върнала на десет хиляди години в миналото и се чувстваше странно при
мисълта, че в същия този момент родителите £ живеят в града точно под нея. Тази
мисъл £ подейства почти като физически удар, спирайки £ дъха.
И Скатах изведнъж откри, че би искала да ги види. Не, нещо повече. Копнееше да
узнае какви са били, преди тя и сестра £ да се родят. Родителите на Скатах и Ифа
винаги бяха изпълнени с горчивина и гняв заради унищожението на техния свят.
Бяха израснали във време, когато са били неоспорими господари. Но всичко това
бе свършило с потъването на острова. Веднага след унищожаването на Дану
Талис станало ясно, че оттук нататък няма да има господари и слуги, Велики
древни и Древни. А само оцелели.
Докато растяха, Скатах и сестра £ бързо бяха осъзнали, че родителите им
негодуват срещу тях, защото са родени след потъването на острова. Близначките
бяха първите от онези, които щяха да бъдат наречени Потомци. Много по-късно
Ифа и Скатах започнаха да мислят, че родителите им се срамуват от тях. Те бяха
израснали със знанието, че по-големият им брат, с неговата пепелявобледа кожа и
яркочервена коса, който бе роден на Дану Талис, е любимецът на родителите им.
За разлика от близначките, той бе Древен.
Скатах почувства как стомахът £ се преобръща, когато машината полетя
стремително надолу към града.