него, забивайки петсантиметровите си, остри като бръснач, нокти в корпуса от
фибростъкло. Джош завъртя рязко кормилото на една страна и лодката се наклони
почти на четирийсет и пет градуса. Създанието изпищя и започна да се хлъзга, а
ноктите му оставяха дълги назъбени бразди в корпуса. Задържа се още няколко
мига и пльосна във водата.
– По-бързо! – извика Дий.
– Не може по-бързо – отвърна Джош. Лодката подскачаше нагоре-надолу,
удряйки се във вълните с такава сила, че го отлепяше от седалката. Челюстите го
боляха, а главата му туптеше, солената вода пареше в очите му, а по устните му
имаше засъхнала сол и макар че той обикновено не страдаше от морска болест,
усещаше, че всеки момент ще повърне.
Изведнъж лодката се люшна и забави ход, сякаш бе попаднала на пясъчен нанос.
Двигателят виеше, но се движеха едва-едва. Джош рискува да хвърли поглед през
рамо. Дузина нереиди се бяха струпали около лодката, вкопчили ръце в нея, и я
теглеха надолу. Вълни плискаха през бордовете и на дъното се събираше вода. А
като гледаше гладните очи и острите зъби на нереидите, Джош разбираше, че нито
той, нито Дий ще оцелеят повече от минута във водата.
Докторът стоеше зад него и плющеше с въжето, но нереидите бяха прекалено
бързи и нито един удар не ги засегна. Дий замахна към една, която изскочи от
водата. Балансирайки на опашката си, тя прехапа профучалото покрай лицето £
въже и го разполови.
– Използвай аурата си, иначе сме мъртви! – извика Джош.
– Ако използвам аурата си, тогава наистина сме мъртви!
– А ако не я използваш, след няколко минути ще бъдем храна за рибите. –
Момчето скърцаше безсилно със зъби. – Трябва да направим нещо...
– Трябва ни стратегия – рече Дий, наблягайки леко на думата.
Джош кимна.
– Стратегия – започна той и още докато го изричаше, зърна трепкащ образ, който
бе почти спомен, само че не негов спомен...
... за армия в японски брони , притисната , обкръжена и превъзхождана
числено...
... за воин в ризница от кожа и метални брънки , с метален шлем на главата , застанал сам на един мост , срещу армия от същества , които никога не са
били хора...
...за три лековъоръжени платнохода, заобиколени от огромна флота...
И във всеки от тези случаи аутсайдерът бе победил, защото... защото имаше
стратегия.
– Резервните туби за гориво – извика Джош. – В тях има ли нафта?
Дий замахна с въжето към една нереида с щипки вместо ръце. Те щракнаха и
отрязаха още една част от въжето, докато създанието падаше във водата.
Магьосника грабна една пластмасова туба и я разклати. Чу се плискане на течност.
– Пълна е до половината. А може би и повече. – Той разклати втора туба. – Тази
е пълна догоре.
– Дръж се – каза Джош. – Завиваме. – Завъртя силно кормилото надясно,
отклонявайки лодката от бързо приближаващия се остров, и започна да описва
голям кръг във водата. Обърканите нереиди за миг изостанаха. – Излей ги зад
борда – нареди Джош. – Но не изведнъж. Изливай ги бавно.
Без да каже нищо, докторът свали капачката на първата туба и я захвърли.
Миризмата на дизелово гориво бе непоносима и той се закашля с насълзени очи.
Опря тубата в борда на лодката и остави нафтата да се лее в залива.
Внезапно Джош осъзна, че сякаш вижда всичко на забавен кадър. Видя как
нереидите се движат във водата и разбра, че заемат позиции. Гледаше как една
вълна се разбива в носа на лодката и можеше да преброи всички отделни капчици,
докато прелитаха покрай лицето му.
Една особено грозна нереида – по-скоро риба, отколкото човек, – се извиси пред
него. Той видя как изпъкналите £ коремни мускули се свиват и разбра, че под
водата огромната £ рибешка опашка играе бясно, готова да я изхвърли във
въздуха. Тя щеше да падне на носа на лодката и да скочи към гърлото му. Джош
завъртя кормилото в мига, когато нереидата се изстреля нагоре. Тя не улучи
лодката с няколко сантиметра и потъна под вълните, без да издаде нито звук.
– Готово – извика Дий.
– Запали края на въжето – нареди Джош.
– С какво? – попита Дий.
– Нямаш ли кибрит?
– Никога не ми е трябвал. – Дий размърда пръсти. – Винаги съм имал аурата си.
Умът на Джош заработи трескаво, измисляйки и отхвърляйки дузина варианти за
броени мигове.
– Дръж кормилото – нареди му той. – Продължавай да кръжиш. – И още преди