Магьосника изви лодката в широк кръг, а Джош се приведе над борда, търсейки с
поглед безсмъртната, но нямаше и следа от нея.
– Може би нереидите са я спипали?
– Съмнявам се. Ще я оставят на мира, ако имат капка ум в главите.
– Те също изчезнаха.
– Но ще се върнат – рече Дий. Дръпна се настрани, за да отстъпи кормилото на
Джош. Остров Алкатраз се издигаше пред тях. – Хайде да видим как нашият
италиански приятел ще освободи чудовищата.
Глава двадесет и втора
– Време е. – Пернел свали ръце от лицето си. Очите £ бяха пълни с млечнобели
сълзи. Други се стичаха по бузите £. – Прометей – каза тя тихо. – Нитен. Бихте ли
ни оставили насаме?
Древния и безсмъртният се спогледаха, после кимнаха и излязоха, без да кажат
нито дума, оставяйки Пернел, Цагаглалал и Софи около леглото.
Софи погледна Никола. Алхимика изглеждаше спокоен, умиротворен и макар че
през последните няколко дни лицето му бе набраздено от дълбоки бръчки, сега
част от тях се бяха изгладили и тя зърна следа от красивия мъж, какъвто е бил
някога. Преглътна тежко. Винаги го бе харесвала. Знаеше също, че Джош се бе
сближил с него през времето, докато работеше в книжарницата. Може би защото
родителите на близнаците често ги нямаше, Джош винаги изпитваше влечение към
авторитетни фигури като учители и треньори. Софи знаеше, че брат £ наистина бе
уважавал Никола Фламел.
Пернел се приближи до горния край на леглото. Изящният синьо-златен капан за
сънища зад нея образува ореол от сребристобяла светлина около главата £.
– Цагаглалал, Софи, знам, че нямам право да искам това от вас. – Акцентът на
безсмъртната французойка бе ясно доловим, а зелените £ очи блестяха от влага. –
Но се нуждая от помощта ви.
Цагаглалал се поклони леко.
– Всичко, което пожелаеш – каза тя веднага.
Софи се забави за миг, преди да отговори. Не знаеше какво иска Пернел, но
предполагаше, че е нещо, свързано с труп. Тя никога по-рано не бе виждала труп и
изтръпваше при мисълта да го докосне. Вдигна очи и видя, че двете жени се взират
в нея.
– Не мога... тоест... какво искаш да направя? Ще помогна, разбира се. Но не мога
да подготвям труп. Не вярвам, че изобщо бих могла да го докосна.
– Не, не става дума за това – каза Пернел. Пръстите £ нежно погалиха главата на
съпруга £, плъзгайки се по късата му коса. По тях останаха сребърни косъмчета. Тя
се усмихна. – Освен това Никола не е мъртъв. Не още.
Смаяна, Софи погледна отново към Алхимика. Бе предположила, че е умрял тихо
в съня си. Но сега, като се вгледа по-внимателно, забеляза съвсем лекото
неравномерно туптене на пулса на гърлото му. Стисна очи и съсредоточи
Пробудения си слух. Вслушвайки се напрегнато, можеше да чуе бавното – много
бавното – биене на сърцето му. Алхимика беше жив, но докога? Софи отвори очи и
погледна Вълшебницата.
– Какво искаш да направя? – попита тя бързо.
Пернел кимна с благодарност. Разпери длани и ги сложи от двете страни на
главата на съпруга си.
– Когато бях момиченце – каза тя с отнесен и замечтан глас, – срещнах синеок
закачулен мъж с метална кука на мястото на лявата му ръка.
Цагаглалал си пое рязко дъх.
– Срещнала си Смърт! Не знаех това.
Усмивката на Пернел бе тъжна.
– Познаваш ли го?
Старицата кимна много бавно.
– Срещнах го на Дану Талис, преди потъването... а после пак – в края. Авраам го
познаваше.
Софи се обърна бавно да изгледа Цагаглалал. Нима леля £ току-що бе казала, че
е била на Дану Талис? Колко стара беше? Късчета от образи и спомени затрепкаха
в ума £...
... за красива млада сивоока жена , която тичаше нагоре по безкрайното
стълбище на невъзможно висока пирамида , стиснала в
ръцете си метална
книга. Покрай нея профучаваха фигури , човешки и нечовешки , чудовища и
зверове – те бягаха от назъбените струи дива магия , танцуващи над тях.
Сенчеста фигура изникна на върха на пирамидата , мъж с блестяща кука на
мястото на лявата му ръка, която изпускаше бледосин огън...
Гласът на Пернел прекъсна спомените и върна Софи към настоящето.
– Бях на шест години, когато баба ми ме заведе да видя закачуления мъж. –
Струйки от леденобялата аура на Пернел излизаха от плътта £ и се виеха около
нея, загръщайки я в бяла роба. – В една обсипана с кристали пещера на бреговете
на залива Дуарнене той ми предсказа бъдещето. И ми разказа за един свят,