толкова тясна, че можеше да докосне и двете стени едновременно. Тя едва не се
изсмя, като си представи Паламед в такава килия. Ако нямаше по-големи, щеше да
му е доста неудобно. Врата липсваше, а не бе и нужна: точно под входа на
пещерата – далеч долу – бълбукаше червено-черна лава, а разстоянието от
задната стена на пещерата до ръба бе около три къси крачки. Само Жана, най-
дребната в групата, би могла да легне. Малкото светлина идеше от трепкащите
отражения на лавата долу. Миризмата и жегата бяха неописуеми.
Сянката скръсти ръце на гърдите си и се огледа. Нямаше стълби или мостове;
единственият достъп до килиите бе чрез вимани. А тя току-що бе видяла как
последният от сребърните кораби се издига и излита от вулкана.
Скатах погледна към Сен Жермен, а после – към Уилям Шекспир, който се
облягаше почти небрежно на стената на килията си и се взираше надолу към нея.
Точно срещу него зърна Паламед, седнал на входа на своята пещера и провесил
крака през ръба, а когато вдигна очи, видя, че Жана се е привела над ръба на
килията си и я гледа. Махна £ с ръка и Сянката £ отвърна. Всички гледаха нея. И тя
знаеше защо.
Винаги, когато приятелите £ се намираха в беда, Скатах ги освобождаваше. Беше
спасила Никола от затвора „Лубянка“ в Москва часове преди екзекуцията му и бе
измъкнала Сен Жермен – макар че не го харесваше особено – от зловещия
Дяволски остров17. Когато Пернел бе затворена в лондонския „Тауър“, Скатах си
бе проправила път през сто тежковъоръжени стражи и наемници, които я
причакваха. Бяха £ потрябвали по-малко от трийсет минути, за да освободи
Вълшебницата. И разбира се, се бе появила в самото сърце на Руан, за да спаси
Жана от сигурна смърт на кладата.
Легнала по корем, Скатах огледа каменните стени, търсейки неравности, които би
могла да използва за опора, но те бяха гладки като стъкло. Тя се претърколи по
гръб и проучи скалите горе. Те също изглеждаха като полирани. Скатах стана, сви
краката си в поза лотос и положи ръце в скута си.
– Това може да се окаже сложно – промърмори тя.
Често самата заплаха от Сянката бе достатъчна да осигури освобождаването на
някой затворник. Когато Хел бе пленила Жана и я бе отмъкнала в своето
Сенкоцарство, Скатах обяви, че ще бъде на моста Гяларбру 18 на входа към
царството на Хел точно в полунощ. Ако Жана не бъде освободена невредима,
Скатах обеща, че ще прекоси златния мост и ще влезе в Сенкоцарството. А когато
приключи, закле се тя, от целия свят няма да е останало нищо друго, освен прах.
Точно една минута преди полунощ самата Хел доведе Жана на моста, за да я
предаде под опеката на Девата-воин.
Камъче падна на главата £ и тя погледна нагоре. Жана надничаше през ръба на
пещерата си на около три метра над нея.
– Е, по скалата от едно до десет – извика френската безсмъртна, – в колко
голяма беда сме сега?
„Вече сме извън скалата“, помисли си Скати, но каза само:
– Минахме дванайсет и отиваме към тринайсет. – Видя как тесните вежди на
французойката се повдигат невярващо. – Добре де, може би четиринайсет –
поправи се Скати.
– Е, значи имаме късмет, че никой затвор на този свят не може да те удържи –
рече Жана без следа от сарказъм в гласа.
„Освен може би този“, помисли си Скатах.
15Португалска крепост в Гана, която някога е била център на търговията с роби. – Б. пр.
16Френски замък, разположен на едноименен остров в Марсилския залив, който бил използван като затвор. –
Б. пр.
17Каторга във Френска Гвиана. – Б. пр.
18Мост на входа на ада в норвежката митология. – Б. пр.
Глава двадесет и четвърта
Джош приближи лодката до дървения пристан на Алкатраз, опитвайки се да я
нагласи до подвижното мостче, където слизаха туристите. Двигателят се закашля,
после угасна. Джош завъртя ключа в стартера и се опита да запали отново. Чу се
щракване, но нищо не се случи . Той се приведе напред и почука по кръглия
циферблат на горивомера.
– Горивото ни свърши – извика той през рамо към Дий, който пак се бе надвесил
през борда на одрасканата лодка. Морската му болест се бе върнала веднага щом
опасността от нереидите отмина. – Чу ли ме? – повиши глас Джош, за да привлече
вниманието на Магьосника. Неразположението на английския безсмъртен му
доставяше известно удоволствие.
– Чух те – изломоти Дий. – Какво искаш да направя по въпроса?
– Това означава, че сме заседнали тук – рече Джош. – Как ще напуснем острова,