спаси света и един да го унищожи. Надяваше се той да е този, който ще го
спаси... но това би означавало, че сестра му ще го унищожи. Тази мисъл го
разтърси.
– Елате – каза Макиавели. – Трябва да побързаме.. – Италианецът се обърна и
махна на групата да го последва. Тръгна обратно към входа, разположен над пътя
към водната кула. – Нерей ще събуди Лотан – каза той и гласът му отекна в
тухлите. – Искам да съм там, за да го видя.
Джош тръгна редом с Били Хлапето.
– Какво е Лотан? – попита той.
Хлапето се ухили.
– Седмоглаво морско чудовище.
Джош се обърна да погледне през залива. Едно седмоглаво морско чудовище би
унищожило града. И тогава парчетата се наместиха в главата му. Той ли бе
близнакът, предопределен да унищожи света?
– Седем глави ли? – промърмори Джош. – Това трябва да го видя.
– Аз също – рече Били. – Исках да събуди кракен, но те явно са прекалено
дребни.
Зад двамата Вирджиния Деър изчака Дий да я настигне.
– Кроиш нещо – каза тя с глас, малко по-силен от шепот. – Джон, аз също видях
това, което забеляза и Макиавели.
– Мислех си. – Дий се усмихна с неподправено добро настроение и за миг
изглеждаше почти млад. – Fortis Fortuna adiuvat.
– Ще трябва да го повториш на английски. Не съм получила кой знае какво
класическо образование в дивите гори на Северна Каролина.
– Съдбата обича смелите. – Той потърка разсеяно бузата си, която още бе
зачервена от шамара. – Върти ми се една идея. Нещо наистина дръзко и
безочливо.
– Последната ти дръзка и безочлива идея не свърши много добре – напомни му
Вирджиния.
– Този път ще е различно.
– Когато го каза за последен път, изгори Лондон почти до основи.
Дий не £ обърна внимание. Потърка отново бузата си.
– Трябваше ли да ме удряш толкова силно? Мисля, че ми падна една пломба.
– Повярвай ми – изсмя се Вирджиния, – това не беше силно.
19Всички споменати са известни фигури от времето на Дивия запад: Дивия Бил Хикок – стрелец, разузнавач и
авантюрист; Джеси Джеймс – легендарен бандит; Джеронимо и Кочис – вождове на апачите. – Б. пр.
Глава двадесет и пета
Атон, Господаря на Дану Талис, стоеше на покрива на Слънчевия дворец и
гледаше как виманите се издигат от кратера на Хуракан20 – вулкана затвор.
– И никой не се измъкна, така ли? – попита той, надигайки леко глава.
– Никой, братко. Моите анпу ги заловиха без усилие.
– Ами мъжът с куката?
– Отделен е от другите, както заповяда.
Атон се обърна към своя събеседник. Някога двамата бяха неотличими, но
напоследък Промяната, която засягаше всички Древни, бе започнала да
въздейства на Атон. Черепът, носът и челюстта му се бяха удължили, устните му
бяха надебелели, а очите му се бяха изтеглили назад и придобили забележим
наклон. Сега той носеше тежка метална роба с голяма качулка и дълги ръкави, за
да крие деформациите си.
– Трябва да ги убием и да се свърши – каза Анубис. Промяната започваше да
завладява и неговото тяло. Също като брат си, Анубис някога бе необикновено
красив, но сега зъбите му се бяха удължили, наподобявайки зъбите на съществата,
които той създаваше в подземните си лаборатории, а медната му кожа на места бе
станала черна и груба като въглен, набраздена с тънки червени вени. Говоренето
го затрудняваше все повече и братята знаеха, че скоро ще стане невъзможно. За
разлика от Атон, който се опитваше да скрие Промяната, Анубис, подобно на много
Древни, парадираше гордо със своята.
– Да ги убием? – попита Атон изненадано.
– Да ги убием. Винаги най-бързото решение на някой проблем е да го
елиминираш.
– Но ако ги убием, братко – каза Атон, – ще изгубим най-невероятната възможност
в живота си. Авраам казва, че те са от бъдещето.
Анубис се опита да плюе, но не успя. Вместо това се получи съскане през зъби.
– И него също трябва да убием. – Той застана до брат си и двамата впериха
поглед през кръглия град към вулкана.
– Къде е научното ти любопитство? – попита весело Атон. – Помня, че като малък
беше безкрайно любопитен.
Анубис разпери длани. Пръстите му бяха закривени, с дълги черни нокти.
– И виж докъде ме докара това. Превръщам се в чудовище. Убеден съм, че
моите експерименти някак са ме отровили и са повлияли на Промяната ми. Иначе би
трябвало да изглеждаме еднакво – не е ли тъй, братко?
– Авраам твърди, че Промяната е просто разкриване на истинската ни същност –