преди някой да забележи сгърченото тяло и да вдигне тревога.
– Помни – каза Мо, – токата на колана е моя.
– Добре, обаче следващия път аз ще си избера пръв...
Но когато свиха зад ъгъла, откриха едрият мъж да ги чака, застанал по средата
на тротоара.
Ръката на великана се стрелна напред и сграбчи Лари за предницата на мръсната
му тениска. Вдигна го право нагоре и го запрати на пет-шест метра, върху предния
капак на една паркирана кола. Стъклото се напука и се включи аларма.
Никой от минувачите по булеварда изобщо не погледна към уличката.
Мо бръкна под тениската си за оловната тръба, но изведнъж една грамадна длан
сграбчи главата му. И стисна. Болката бе неописуема. Черни петна затанцуваха
пред очите на младежа и нозете му се подкосиха. Щеше да падне, но мъжът
продължаваше да го държи за главата. Мо видя как старецът – който сега не му се
виждаше толкова стар, – вдигна оловната тръба, огледа я, помириса я, близна я с
черен като въглен език, а после я смачка, сякаш беше бирена кутия, и я захвърли.
Мъжът заговори, но думите му бяха неразбираеми. Той опита пак и пак на няколко
различни езика, докато...
– Сега разбираш ли ме?
Мо успя да изквичи задавено.
– Трябва да се радваш, че днес съм в добро настроение – каза мъжът. – Търся
някой да ме упъти.
– Да ви упъти? – прошепна Мо.
– Да ме упъти. – Мъжът отпусна хватката си, Мо залитна и се облегна на една
стена. Притисна ръце към черепа си, убеден, че ще открие вдлъбнатини от
огромните пръсти върху плътта си.
– Да ме упъти – повтори мъжът. – Имам адреса някъде тук – промърмори той и
бръкна под коженото си яке.
Мо веднага се хвърли в атака, опитвайки каратистки удар към гърлото му.
Светкавично бърз, мъжът сграбчи ръката му, стисна я, а после блъсна с
разтворена длан младежа в гърдите. Силата на удара запрати Мо в стената и
главата му се тресна в тухлите.
– Не бъди глупав – избуботи мъжът. Извади парче хартия и го обърна към
тийнейджъра. – Знаеш ли къде е това?
На Мо му бяха нужни няколко секунди да фокусира погледа си, но накрая
адресът, изписан с детински квадратни букви върху редовете, изплува пред очите
му.
– Да. – Гласът му бе тих и уплашен. – Да.
– Кажи ми как да стигна дотам.
– Пеш или с кола?
– Така като ме гледаш, с кола ли съм? – изръмжа мъжът. – Да забелязваш някоя
колесница наоколо?
Мо преглътна тежко. Гърдите го боляха и му бе трудно да диша, а главата му
още кънтеше от удара в стената. Би се заклел, че мъжът току-що каза колесница.
– Говори!
– Тръгвате по тази улица, „Бродуей“, докато стигнете до Скот Стрийт – пада се
отляво. Този адрес е някъде там.
– Далече ли е?
– Не е много близо – каза Мо и опита да се усмихне. – Нали ще ме пуснете,
господине? Нищо не съм ви направил?
Големият мъж сгъна листчето с адреса и го прибра в задния джоб на торбестите
си джинси.
– На мен – не, но вие с приятеля ти сте ограбвали и други. Тероризирали сте
целия квартал.
Младежът отвори уста да излъже, но мъжът свали тъмните си очила, сгъна ги и ги
прибра в един вътрешен джоб. Чифт поразително сини очи се впиха в тийнейджъра.
– Кажи на всичките си приятели – или по-точно на другите като теб, защото съм
сигурен, че нямаш приятели, – че съм се върнал и няма да търпя такива
нападения.
– Върнал? Кой си ти? Ненормален тип...
– Вече не. – Мъжът се усмихна и Мо откри, че устата му е пълна с огромни зъби,
закривени като на вампир. Черен раздвоен език се стрелна между тях. – Кажи на
приятелите си, че Марс Ултор се е върнал. – После сграбчи Мо за предницата на
ризата, вдигна го от земята и го запрати върху приятеля му. Алармата секна.
Марс Ултор се затътри обратно към „Бродуей“, за да потърси Скот Стрийт и
Цагаглалал.
Глава двадесет и седма
Софи инстинктивно усещаше, че това, което Пернел иска от нея, е неправилно,
макар да не бе съвсем сигурна защо. Смътни мисли и спомени трепкаха и
танцуваха в ума £, но яркозелените очи на Вълшебницата бяха втренчени в нейните
и £ бе трудно да се съсредоточи.
– Искаш да ти дам аурата си?
– Да, само мъничко...
– Как... защо? – Софи не се опита да хване протегнатата ръка на Вълшебницата.
– Ти си Сребърна, Софи, и притежаваш невероятна сила – обясни Пернел. – Като
хванеш ръката ми, ще използвам енергията на твоята аура, за да подхраня моята,
докато прехвърлям част от жизнената си сила в съпруга си. Вероятно бих могла да