– Освободете ме – замоли Марс. – Пуснете ме да намеря доктора.
Двамата поклатиха едновременно глави.
– Не можем – каза тъжно Изида. – Зефания те окова с помощта на Архонтско
знание и магии на Земните господари, които не са ни известни. Без съмнение ги е
научила от Авраам.
– Тогава защо сте тук? – изръмжа Марс. – Какво ви е изкарало от вашето
островно Сенкоцарство?
Една сянка се раздвижи на входа.
– Аз ги поканих.
В пещерата пристъпи възрастна жена, облечена със сива блуза и пола. Беше
ниска и закръглена, със силно накъдрена синкава коса. Огромни черни очила
покриваха голяма част от лицето £, а в дясната £ ръка имаше бяло бастунче.
Почуквайки с бастунчето пред себе си, тя се приближи към неподвижно пленения
Древен и спря, когато бялата пръчка удари на камък.
– Коя си ти? – попита Марс.
– Не ме ли познаваш? – Струйки кафява аура се заиздигаха от плътта на жената и
въздухът се изпълни с горчиво-сладкия аромат на горящи дърва.
Марс си пое дълбок треперлив дъх, докато отдавна забравени спомени нахлуха в
съзнанието му.
– Зефания!
– Съпруже – каза съвсем тихо Вещицата от Ендор.
Очите на Марс затрепкаха от червено в синьо и обратно, и дим бликна изпод
шлема му. Твърдата му като камък кожа се набразди от безброй пламтящи
пукнатини и започна да се свлича на миризливи слоеве. Плененият Древен успя да
се придвижи на сантиметър-два напред, преди новата му кожа да се втвърди
повторно. Той зави и закрещя, докато пещерата не се изпълни с мириса на
неговата ярост и страх – зловонна смесица, която смърдеше на изгоряло месо и
овъглени кости. Накрая, когато се изтощи, погледна към жената, която някога бе
негова съпруга, жената, която бе обичал повече от всички и която го бе обрекла на
това вечно страдание.
– Какво искаш, Зефания? – попита той с дрезгав шепот. – Да не си дошла да ми
се присмиваш?
– Какво искам съпруже? – рече старицата с усмивка, която разкри дупки от
липсващи зъби. – Дойдох да те освободя. Време е. Този свят отново има нужда от
Вещер.
3Древноегипетска богиня, символ на майчинството и съпружеската вярност. – Б. пр.
4Един от главните богове в Древен Египет, който символизира царската власт; съпруг на Изида. – Б. пр.
Глава четвърта
Двама
полицаи
от
Сан
Франциско
се
заковаха
намясто,
когато
странноизглеждащата тройка – жена, следвана от тийнейджър и по-възрастен мъж
– нахлу през една странична врата в съсипаното стъклено-мраморно фоайе на
горящата сграда.
– Има ли още някой в сгра... – започна единият полицай, а после видя, че мъжът
срещу него държи в ръката си къс меч, а втори такъв е затъкнат в колана му.
Докато посягаше към пистолета си, забеляза, че момчето също носи два къси меча
на колана си – по един от всяка страна. А дългокосата жена, колкото и да е
странно, носеше нещо, което приличаше на дървена флейта.
– Не мърдайте – заповяда вторият полицай. – Пуснете оръжията. – И двамата
пазители на реда вдигнаха пистолетите.
– Господа, слава богу, че сте тук. – Дребният сивокос мъж пристъпи напред.
– Не мърдай!
– Аз съм доктор Джон Дий и съм собственик на тази компания, „Енох
Ентърпрайзис“.
– Оставете мечовете на земята, сър.
– Няма да стане. Това са безценни антики от личната ми колекция. – Магьосника
направи още една крачка напред.
– Не мърдай! Не те знам кой си – каза единият полицай, – но знам, че не искам
никой да се приближава до мен с меч в ръка. Оставете оръжията на земята и след
това елате тук. И по-бързо – добави той, когато струйки зловонен дим се
запроцеждаха между затворените врати на асансьора.
Последните думи, които полицаите чуха, дойдоха откъм жената.
– Джон, защо не послушаш полицая? – Още докато говореше, тя поднесе
дървената флейта към устните си. Двамата мъже чуха само една-единствена нота,
преди да се строполят в безсъзнание на земята. – И стига си се моткал – тросна се
Вирджиния Деър. Прекрачи през телата на пода и излезе на улицата през дупката,
зейнала на мястото на главния вход. – Да вървим.
– Ще вземем колата. – Дий се обърна да тръгне към Телеграфния хълм, но се
спря, осъзнавайки, че Джош не го следва. Момчето стоеше над двамата
припаднали полицаи във фоайето. – Хайде, нямаме време!
– Така ли ще ги оставите? – попита Джош, явно смутен.
Дий погледна към Деър, а после пак към Джош. Двамата безсмъртни кимнаха