– Петнайсет – извика Скатах към Жана. – Паламед е преброил петнайсет.
– Е, и какъв е планът? – извика Жана.
– Зависи...
– От какво?
– От това при кого ще идат най-напред. Мисля, че ще дойдат при мен или при
Паламед.
– А после какво?
Усмивката на Скатах разкри вампирските £ зъби.
– Е, единственият начин да се излезе от тези килии е с вимана. Така че ще трябва
да превземем някоя от тях.
– Добър план – каза саркастично Жана. – Да речем, че успееш без проблеми да
надвиеш двама анпу и едновременно с това да задържиш виманата във въздуха.
Ами останалите четиринайсет кораба? Да не мислиш, че просто ще стоят и ще
бездействат?
– Казах, че имам план. Не съм казала, че е идеален.
– Мисля, че планът ти много скоро ще се промени – извика Жана.
Беше се появила нова вимана. Тя бе по-голяма от останалите и отдолу
приличаше на дълъг и лъскав сплескан триъгълник. Повърхността £ отразяваше
нощното небе от едната страна и нажежената червена лава от другата, така че
трудно можеха да се различат някакви детайли. Тя се зарея над по-малките кръгли
кораби – неясна заплашителна сянка в мрака. Изведнъж в трите върха на
триъгълника грейнаха червена, зелена и синя светлина и я озариха.
– Рукма вимана – извика Скатах, минавайки на езика на своята младост. – Боен
кораб. Назад, приберете се в килиите!
А после триъгълната вимана се спусна право в кратера на вулкана.
Глава тридесет и седма
Марс Ултор скочи към Прометей с острия като бръснач къс меч. Ръцете на Нитен
се раздвижиха толкова бързо, че окото не можеше да ги проследи, и той нанесе
удар отдолу по китката на Марс. Спазъм пробяга по дланта на Древния и тя
механично се разтвори. Нитен улови падащия меч, сръчно го извъртя и изведнъж
той вече сочеше към гърлото на Марс.
Японският безсмъртен килна глава на една страна.
– Едно време нямаше да мога дори да припаря до теб. Остаряваш.
Марс оголи зъби в свирепа усмивка.
– Бърз си. Най-бързият, когото съм виждал някога. – После изсумтя, когато
спазъм стегна мускулите на краката му и го просна на стълбите.
Нитен подхвърли късия меч на Прометей и се наведе да подаде ръка на Древния.
– За мен е чест да се бия с теб.
– Това не беше битка! – Марс се надигна бързо и заби глава в корема на Нитен.
Майстора на меча се преви и отлетя назад. Претърколи се на крака и зае бойна
поза.
– Престанете. Веднага! – Цагаглалал перна Нитен по тила, промъкна се покрай
Прометей и посегна да хване Марс за ухото. Изви го и той извика. – А на теб не съм
ли ти казвала да не се биеш?
Марс Ултор почервеня като аурата си.
– Извинявай, господарке Цагаглалал – измънка той.
Старицата погледна към Нитен и посочи вратата.
– Марш вътре.
– Ама той започна – оплака се безсмъртният.
– Не ме интересува кой е започнал. Прибирай се и върви да си измиеш ръцете.
Мръсни са. Ти също – сопна се Цагаглалал на Прометей. – А това можеш да го
дадеш на мен – каза тя и посегна за меча.
Мъчейки се да запази безизразна физиономия, Прометей подхвърли оръжието
във въздуха и £ го подаде с дръжката напред.
– Слушам, госпожо – каза той и се поклони.
– И наредете масата в градината. Имаме гости за чай. – Тя се обърна и се
усмихна на Один, Хел и Черния ястреб, които стояха в подножието на стълбите. –
Ще останете за чай.
Никой не промълви и дума.
– Това не беше покана – добави Цагаглалал със стоманена нотка в гласа.
Глава тридесет и осма
Пернел Фламел се извърна от прозореца на спалнята и погледна към съпруга си.
– Няма да ми повярваш, ако ти кажа какво видях току-що – каза тя на
старофренски.
Никола Фламел стоеше пред огледалото и внимателно бръснеше тридневната
четина по бузите си. Погледна към отражението на жена си.
– Ти току-що ме върна от мъртвите. Ще повярвам на всичко, което ми кажеш.
Пернел седна на края на леглото, което бе толкова високо, че краката £ увиснаха
над пода.
– Появиха се трима Древни и един безсмъртен. Единият има превръзка на окото –
добави тя многозначително.
Никола се ухили.
– Один. Дошъл е да търси Дий. Кой още?
– Едно странно на вид момиче. Трудно ми беше да видя лицето £, но изглеждаше
болна, на черни и бели петна...
– Звучи ми като Хел – прошепна Никола. – Один и Хел заедно. Дий здравата го е
загазил. Кой още?
– Един едър Древен в кожено яке. Никога през живота си не съм го виждала. Но в
мига, щом зърна Прометей, му се нахвърли с къс меч.