криволичеха в непрестанно движещи се редове и колони. Сияещата кука на
Маретю хвърляше танцуващи сенки върху думите.
– Кажи ми нещо – рече Атон. Гласът му отекна леко в стените на тунела.
Маретю вдигна куката си и бледозелена светлина обля тясното лице на Древния.
– Какво?
– Защо го правиш? – попита Атон.
Сините очи на Маретю се разшириха от изненада.
– Та нима имам избор?
– Всеки има избор.
Мъжът с куката поклати глава.
– Не съм сигурен. Моят живот е бил предопределен хилядолетия преди да се
родя. Понякога си мисля, че съм само един актьор, който играе роля.
Тунелът свърши в просторна подземна пещера. В мрака капеше вода и въздухът
бе свеж и чист. Атон се обърна към Маретю.
– Може и да си актьор, но си приел ролята си. Също толкова лесно би могъл да
откажеш и да си тръгнеш.
Маретю поклати глава.
– Ако знаеше цялата история, щеше да разбереш, че е невъзможно. Ако не бях
изпълнил своята роля, светът щеше да е съвсем различно място.
Древния посегна и докосна куката, заемаща мястото на лявата ръка на Маретю.
Тя заискри и запука, и грейна още по-ярко.
– Не си роден с това.
– Не съм.
– Как загуби ръката си?
– По собствен избор – каза Маретю и гласът му стана по-твърд. – Трябваше да
платя тази цена и я платих с радост.
Атон кимна.
– Всичко си има цена. Това го разбирам.
– А разбираш ли цената, която ще ти се наложи да платиш, задето ме пускаш да
избягам?
Устните на Атон се извиха в усмивка.
– Анубис и Бастет ще използват това като така нужния им повод да започнат
действия против мен. Изида и Озирис ще съберат Съвета на Древните, за да ме
обявят за негоден да управлявам и вероятно да ме хвърлят във вулкана. – Той
плесна силно с ръце и вълна от трепкаща светлина пробяга през пещерата. После
плесна още веднъж и всичко бавно се огря в топла млечнобяла светлина. –
Гъбичките по стените са чувствителни към звук – обясни Атон.
По средата на пещерата имаше езеро. Черните му води, нашарени с бели
петънца, се плискаха на бавни и дълги вълни. На брега на езерото стоеше
кристална вимана. Бе почти напълно прозрачна и се виждаше само заради
отразяващата се в нея бяла светлина.
– Вземи я – каза Атон. – Намерих я запазена в леден блок на едно полярно плато.
Вероятно е най-старата съществуваща вимана и макар да изглежда крехка, е
практически неунищожима.
Изведнъж в тунела зад тях отекнаха викове и гъбичките запулсираха и затрепкаха
в ритъм с тях.
– Те идват. Хайде, върви и направи онова, което трябва.
– Ти можеш да дойдеш с мен – каза изведнъж Маретю.
– Виманата ще издържи само един. Освен това, не ми ли каза, че всичко си има
цена?
Шумът от тичащи стъпки бе по-близък, дрънченето на метал и брони отекваше в
стените.
Маретю протегна дясната си ръка и Атон я пое.
– Ще ти кажа нещо – рече мъжът с куката. – Двамата с теб пак ще се срещнем,
на друго място и в друго време.
– Знаеш ли го със сигурност?
– Знам го.
– Защото си видял бъдещето?
– Защото съм бил там.
Анубис и неговите анпу се изсипаха от тунела точно когато кристалната вимана се
издигна във въздуха. Тя се плъзгаше безшумно и в нея ясно се виждаше
едноръкият. Той вдигна куката си в златен поздрав. Атон също вдигна ръка в
отговор, а после корабът се гмурна рязко в езерото и изчезна.
– Какво направи, братко? – изръмжа Анубис. – Ти ни предаде.
– Направих каквото е нужно, за да спася света.
– Оковете го – заповяда Анубис. Погледна към брат си и вдървеното му лице
успя да се сгърчи в изражение на ярост. – Уарлога – процеди той.
Древния кимна в знак на съгласие.
– Атон Вещера. Добре звучи, не смяташ ли?
Глава четиридесет и първа
Софи Нюман стоеше в градината до барбекюто и гледаше как Прометей пече
наденички. Едрият Древен се бе ухилил и си подсвиркваше.
– Какво толкова смешно има? – попита тя.
– Трябваше да видиш изражението на Марс – каза Прометей.
– Значи вие с него сте били – или сте – врагове? – попита тя и още докато
задаваше въпроса, в главата £ затанцуваха образи.
... Марс Ултор и Прометей стоят , опрели гърбове , срещу орда от змиеглави
воини.
... Прометей , с ранения Марс на гърба си , скача от един мост в бушуваща
река...
... Марс хваща назъбена стрела във въздуха , на косъм от гърлото на