Прометей...
– Сега, може би. Някога бяхме приятели, по-близки и от братя.
– И какво стана?
– Той полудя – рече тъжно Прометей. – Или по-скоро меча, който носеше, го
подлуди. Същия меч, който брат ти носи сега.
Софи погледна през градината към едрия мъж в коженото яке, който седеше и
пиеше розова лимонада през сламка.
– Не ми изглежда луд.
– Не, в момента не.
– Защо те нападна?
– Сложно е за обясняване – рече Прометей и отскочи назад, когато горещата
мазнина го опръска.
Софи погледна към наденичките и цвърчащите хамбургери, но стомахът £ се
разбунтува и тя бързо отклони поглед. Откакто бе Пробудена, изпитваше
отвращение към месото.
– Колко сложно?
– Ами Марс се ожени за сестра ми Зефания, което ни направи сродници. Но когато
мечът го подлуди, аз помогнах на сестра си да го хване и да го затвори в черупка
от собствената му втвърдена аура. Тя го скри дълбоко под земята и през вековете
над него се образува град Париж.
– Софи? – Леля Агнес се бе появила от кухнята с един поднос.
– Само минутка, лельо...
– Веднага, Софи – настоя Цагаглалал.
– Извини ме – каза Софи и прекоси двора.
Цагаглалал £ връчи подноса, върху който имаше нарязано суши.
– Ще ми помогнеш ли да разнеса това? Гостите ни сигурно умират от глад.
– Лельо Агнес... Цагаглалал – каза Софи. Беше напълно объркана. – Какво
правим?
– Храним гостите си – каза старицата с усмивка.
– Но те са смъртни врагове.
– Обаче знаят, че трябва да оставят враждите си настрана в мое присъствие –
отвърна тя. – Такава е традицията. – Ъгълчетата на очите на старата жена се
присвиха весело. – Всичко е както трябва да бъде. Просто ми помогни да раздам
храната, а после ще изчакаме Никола и Пернел да се присъединят към нас.
Софи последва Цагаглалал през двора до Марс Ултор, който се подпираше на
нисък каменен зид. Щом Древния видя старицата да се приближава, се изправи и
остави лимонадата си.
– Господарке Цагаглалал – каза той и се поклони ниско. Изведнъж сините му очи
се изпълниха със сълзи. – Мислех, че никога повече няма да те видя.
Старицата посегна и притисна длан към бузата му.
– Марс, стари приятелю. Радвам се да те видя. Изглеждаш добре. Отслабнал си.
Много ти отива. Как е Зефания?
Марс кимна.
– Добре е, мисля – рече той предпазливо. – Ние... не говорихме много. Тя ми
обясни какво трябва да направя, а аз я изслушах. – Марс млъкна и се усмихна на
себе си. – Също като едно време. После тя ме прати да намеря Дий, но ми каза
първо да дойда при теб. Каза, че си имала нещо за мен.
Цагаглалал кимна.
– Така е. Ще ти го дам след малко, но първо искам да се запознаеш...
– Вече се познаваме – прекъсна я студено Софи. Помнеше създанието от
парижките катакомби. – Марс Ултор, който е бил също така Арес, Нергал и
Уицилопочтли. – Тя погледна към Цагаглалал. – Той Пробуди Джош в Париж.
Старицата я потупа по ръката.
– Знам. Софи, не съди за него по спомените на Вещицата или по онова, което е
бил принуден да стори в Париж. При потъването на Дану Талис, Марс остана там
до самия край и отведе хиляди човешки роби в безопасност. Беше един от
последните, които напуснаха острова.
Софи погледна отново Марс.
– Вещицата те помни като чудовище.
– Вярно е. Такъв бях. Но Кларент ме беше отровил – каза Марс. – Той промени
природата ми. А сега е в ръцете на твоя брат-близнак. Ако не му го вземеш, ще
промени и него.
– Ще му го взема – каза простичко Софи, а после гласът £ затрепери. – Знам
къде е.
– Той е на Алкатраз. Двамата с него сме свързани, нали помниш? – Марс отметна
глава назад и затвори очи. Ноздрите му се издуха, докато вдишваше дълбоко. –
Мога да го помириша, както и другите с него: Дий и Макиавели, една безсмъртна,
която мирише на градински чай...
– Това трябва да е Вирджиния Деър – рече Цагаглалал.
Един по един Один, Хел и Черния ястреб минаха през двора и се събраха около
Марс, докато той говореше.
– ...и още един – млад мъж, който мирише на червен пипер – продължи той.
– Това трябва да е моят приятел, Били Хлапето – обади се Черния ястреб.
– Сигурен ли си, че Магьосника е на острова? – попита дрезгаво Один, изричайки
с усилие всяка дума.
– Сигурен съм. – Марс вдиша отново. – Има и още един. – Лицето му се изкриви
от отвращение. – А, това е смрадта на Нерей.
Прометей тръгна от барбекюто към тях, понесъл две чинии – едната отрупана с