хамбургери, а другата пълна с малки наденички, набодени на клечки за зъби.
Софи видя как Марс се напрегна, докато Прометей приближаваше. После
Цагаглалал посегна и стисна ръката му. Старицата понижи глас, но момичето все
пак долови думите £.
– Ти си гост в дома ми. Искам да се държиш прилично.
– Разбира се, господарке – промърмори Марс. Кимна на Прометей, който му се
усмихна в отговор. – Какво е станало с косата ти? – попита го той.
– Остарях – отвърна Прометей. – За разлика от теб, както виждам. – Той протегна
двете чинии с храна към малката групичка и всички поклатиха глави освен Марс и
Хел. Марс взе една от наденичките, вдъхна аромата £, а после я загриза почти
деликатно.
– Това е първата истинска храна, която вкусвам от хилядолетия – призна той.
Хел се приведе напред и отвори уста. Дълъг черен език се стрелна от нея и се
уви около един дебел хамбургер. Тя го дръпна целия в устата си и щръкналите £
зъби го задъвкаха. Сокът се смеси с черната течност, стичаща се по брадичката £,
и тя се усмихна на Софи.
– Аз не съм вегетарианка.
– Така и предположих – каза Софи, като бързо извърна поглед и преглътна с
усилие.
– Направих ги алангле специално заради теб – каза Прометей.
– Значи помниш? – изграчи Хел.
– Е, ако не си забравила, при последната ни среща ти смяташе да ме изядеш.
– Първо щях да те опека.
Один си взе парче суши и салфетка. Отдели резенчето сьомга и уви останалия
ориз в салфетката.
Черния ястреб кимна благодарно, докато оглеждаше чинията.
– Това пикантна риба тон ли е?
Софи кимна.
– Така изглежда.
– Ще се придържам към сьомгата. Пикантните храни не ми понасят.
Нитен се появи с още две чинии суши.
– Прясно приготвени – обяви той. – Нарязах малко сашими
32 за теб – каза той на
Один и посочи резенчетата бяла и червена риба. – Риба тон и сьомга. – Погледна
към Черния ястреб. – И рулца с краставици и риба тон за теб. Без подправки.
– Имаш добра памет – усмихна се Черния ястреб.
– Разбира се.
Софи погледна към двамата безсмъртни. Все още намираше за удивителна
мисълта, че Майстора на меча и индианецът се познават.
– Откъде се познавате?
– Срещнахме се преди малко повече от сто и трийсет години – каза Нитен.
Черния ястреб кимна в знак на съгласие.
– Точно след Битката при Сочната трева33 през 1876-а.
– Какъв ден беше това! – промърмори Нитен. – Ден за воини.
Софи взе един от подносите с месо и предложи на Хел. Древната кимна с
благодарност и грабна два бургера – по един във всяка ръка, преди да увие езика
си около трети.
– Минахме през няколко лей-портала, за да стигнем дотук – обясни тя с уста,
пълна с полусурово месо, от която падаха недосдъвкани късчета. – Знаеш как е –
от тях огладняваш като вълк.
Софи се отдели от групата и тръгна към къщата с празния поднос. Спря се на
вратата да хвърли поглед назад и остана поразена от странната сцена. Нитен
говореше с Черния ястреб; Марс Ултор и Прометей бяха потънали в задълбочен
разговор, докато Один и Хел слушаха внимателно Цагаглалал. Това приличаше на
обикновено барбекю в задния двор, с храна, напитки и миризма на печено във
въздуха. И все пак някои от тези същества бяха на повече от десет хиляди години
и изобщо не бяха хора.
– Може пък да е сън – промълви тя – и скоро ще се събудя.
– По-скоро кошмар – отговори тих женски глас. – А ти дори не сънуваш.
Софи се завъртя и откри, че Никола и Пери стояха на вратата.
– Радвам се да те видя пак, Софи – каза Никола. – А Пернел ми казва, че съм ти
страшно задължен. Ти си помогнала да ме върнат към живота.
Софи кимна. Не бе сигурна как точно да отговори.
– Ами... радвам се, че можах да помогна – каза тя. Посочи с глава назад. –
Мислех си колко странна група е тази. Один и Хел са врагове, Прометей и Марс не
са си говорили от хиляди години, а аз дори нямах представа, че Нитен и Черния
ястреб се познават.
– И което е най-странното – продължи Никола, – те разговарят вежливо, а не са
се хванали за гушите.
– Как е възможно? – попита Софи. Забеляза, че Никола носеше една от ризите на
баща £ и негов чифт работни панталони, докато Пернел бе облечена в джинси,
които £ бяха къси и блуза с дълъг ръкав и висока яка, която май принадлежеше на
майка £. Усети смътен гняв, че леля £ – не, не леля £, Цагаглалал – раздава
дрехите на родителите £.
Групата постепенно усети, че Никола и Пернел стоят на вратата на кухнята и ги