гледат. Разговорите заглъхнаха и всички се обърнаха към Алхимика и жена му.
Никола пое чаша вода от Пернел и я вдигна за поздрав.
– Никога не съм вярвал в съвпаденията – каза той, излизайки на двора. – Затова
съм принуден да мисля, че сте тук с определена причина.
Цагаглалал пристъпи напред.
– Така е. И ако благоволите да седнете, ще ви обясня каква е тя.
– Значи това необикновено събиране не е случайно? – попита Прометей.
– Едва ли – каза Цагаглалал. – Съпругът ми и Хронос го предрекоха още преди
десет хилядолетия. Всъщност Авраам ми даде нещо за вас. – Тя отвори една
картонена кутия, която стоеше на масата, и махна уплътняващата слама. – Пазех
тези изумрудени плочки с цената на живота си – каза тя и започна да вади плоски
правоъгълни камъни и да ги раздава. – Прометей, това е за теб. Нитен, тази е
твоята...
– Какви са тези неща? – попита Софи.
– Писма от миналото – рече Цагаглалал. – Съпругът ми ги написа преди десет
хиляди години.
– И е знаел, че всички тези хора ще бъдат тук? – попита невярващо Софи.
Цагаглалал се обърна и кимна.
– Наистина знаеше. – После извади една последна изумрудена плочка от
картонената кутия и £ я подаде. – Знаеше, че и ти ще бъдеш тук, Софи Нюман.
32Вид суши, който се състои само от парченца риба, без ориз. – Б. пр.
33Индианско название на битката при Литъл Бигхорн, в която индианците нанасят едно от най-тежките
поражения на американската армия. – Б. пр.
Глава четиридесет и втора
Софи погледна изумрудената плочка. Тя беше около десет сантиметра висока и
двайсет широка, и камъкът бе хладен. И двете му страни бяха изписани с тънък,
тесен почерк, който не приличаше на нищо, което бе виждала преди: триъгълници,
полукръгове и резки, символи със смътен математически вид и абстрактни точици.
Текстът бе напълно неразбираем.
Тя обърна плочката и прокара пръсти по гладката £ повърхност, проследявайки
хоризонталните редове. Нишки от сребърната £ аура плъзнаха по плочката и тя
затаи дъх. Писмената върху камъка се размърдаха и потекоха, изменяйки формата
си. Софи разпозна клинописно писмо и египетски йероглифи, ацтекски глифове и
келтски огами, китайски пиктограми, арабски завъртулки, после гръцки букви и
норвежки руни... и накрая английски.
Това беше писмо.
Аз съм Авраам от Дану Талис , понякога наричан Мага , и пращам поздрави на
Сребърната.
Знам много неща за теб. Знам името и възрастта ти , и знам , че си от
женски пол. Проследих предците ти в течение на десет хиляди години. Ти си
забележителна млада жена , последната в цяла редица от също толкова
забележителни жени.
Ти живееш в свят , който е неразбираем за мен , точно както и аз живея във
време , което ти не можеш да проумееш. Но ние сме свързани , ти и аз , чрез
тази плочка , която гравирах със собствената си ръка и която се надявам , че
моята скъпа съпруга ти е предала.
Докато пиша това , седя в една кула на края на познатия свят – на остров
Дану Талис. Историята ще даде на този остров други имена , но това е
първото му име , истинското му име. Трябва да знаеш , че твоят и моят свят
са един и същ , макар да ги делят хилядолетия. Освен това бъди сигурна , че в
сърцето си желая само най -доброто на нашите два свята. Даже възложих на
любимата си Цагаглалал да пренесе това послание до теб през вековете.
Когато го четеш , тя ще е бдяла над майка ти , баба ти и всяка жена в твоя
род от самото му начало. А брат £ ще е правил същото за мъжете.
Трябва да знаеш следното: твоят свят започва с гибелта на моя.
Но трябва също да знаеш , че има времеви линии , в който моят свят не
загива. И в тези времеви линии твоят свят никога не се ражда , а възникват
други форми на живот, които поемат властта над планетата.
Има времеви линии , в които тъмните сили завладяват и вземат под свой
контрол остров Дану Талис , и човеците остават роби там , докато не бъдат
унищожени и заместени с нова порода.
Има други времеви линии , в които твоят свят – твоят съвременен свят с