– Джош знае на чия страна е – каза тя, впила стоманеносивите си очи в неговите.
– На наша. Нали така?
Джош поруменя силно и премигна, когато чаеният аромат от аурата на жената
преседна в гърлото му. Последното, което му се искаше, бе да разочарова
Вирджиния Деър.
– Ами, да, така мисля. Не съм сигурен...
Дръжката на меча се затопли още повече и пръстите му я стиснаха силно.
Изведнъж тя стана толкова гореща, че му се стори, че ще припадне. Картини на
разрушение и хаос танцуваха по ръба на съзнанието му. Разцъфтяваха пламъци и
той бе омагьосан от красотата им; чуваше писъци, но те звучаха почти мелодично.
– На чия страна си? – повтори Магьосника.
– Помисли, преди да отговориш – предупреди го Били.
– Звучи много смешно в твоята уста – рече Дий. – Джош, с мен ли си или с
италианеца? А ако си с Макиавели – добави презрително, – забележи, че преди
малко той заплаши да ни предаде на Фламел. Ето още един човек, който ще
направи всичко възможно, за да запази властта си, дори ако това означава да
обрече света на бавна и мъчителна гибел.
– В Сан Франциско живеят над осемстотин хиляди души – каза гневно Били. –
Много от тях – може би дори повечето – ще умрат. Ти не искаш това, нали, Джош?
– Помниш ли за какво говорихме миналата седмица в Охай? – попита Дий, преди
Джош да успее да отговори. – Помниш ли, като ти показах света – какъвто би
могъл да бъде, какъвто ще бъде, – ако Древните се върнат – с чист въздух,
бистра вода, незамърсени морета... – Докато Магьосника говореше, пред очите на
Джош затрепкаха образи.
... Остров под безоблачно лазурно небе. Безкрайни поля от златна пшеница се
простираха към далечината. Дърветата бяха натежали от всевъзможни
екзотични плодове.
...Големи, брулени от ветрове пустинни дюни позеленяха от тучна трева.
...Болнично отделение с дълга редица празни легла.
Джош кимна, хипнотизиран от видяното.
– Рай.
– Рай – съгласи се Дий. – Но италианецът и бандитът не искат това. Те искат
светът да остане, какъвто си е: мръсен и несправедлив, така че те да могат да
действат в сенките.
– Джош – изрече твърдо Били, – не го слушай. Помни, че това е Дий – принцът на
лъжците.
– Фламел също те лъжеше – напомни му бързо Дий. – И не забравяй какво
направиха той и жена му със сестра ти.
– Настроиха я срещу теб – прошепна Вирджиния. Посегна и докосна с пръсти
ръката на Джош, сякаш в знак на съчувствие. – А аз мога да те науча на нещо,
което не могат нито Макиавели, нито Били – каза тя, като сниши глас и се приведе
към него, така че само той да може да я чуе. – Ще те науча на Въздушна магия.
Най-полезната от всички магии – добави тя убедително.
Въздушна магия. Тези думи привлякоха вниманието му.
– Софи знае Въздушната, Огнената и Водната магия. Аз знам само Водната и
Огнената. – Докато говореше, Джош изведнъж осъзна колко е близо до него Деър,
усети топлината от Кларент, пламтяща в тялото му. Потеше се, но вятърът откъм
морето охлаждаше влагата върху кожата му и я правеше ледена. Той потрепери.
– Въздушна магия – повтори Вирджиния. – Така ще станеш равен на сестра си –
прошепна тя. После се приведе напред. – А може би един ден ще станеш и по-
могъщ.
Джош се извърна от Вирджиния и погледна към Дий.
– С теб съм – каза той.
Дий се ухили.
– Взе правилното решение, Джош.
– Направи най-голямата грешка в живота си – рече тихо Макиавели и Джош откри,
че вече не може да погледне италианеца или Били Хлапето в очите.
Изневиделица Били се хвърли към Дий, докато Макиавели се обърна към Деър,
но безсмъртната вече бе поднесла флейтата към устните си.
– Твърде бавно – прошепна тя във флейтата и думите се превърнаха в музика.
Николо Макиавели и Били Хлапето рухнаха в безсъзнание на земята.
Вирджиния претърколи Макиавели с крак и се наведе да извади един плик от
вътрешния му джоб. Подхвърли го на Джош, който го подаде на Магьосника.
– Инструкциите за събуждането на чудовищата – каза Деър.
Магьосника потупа Джош по рамото.
– Добра работа – каза той искрено. – А сега хайде да тикнем тези двамата в
килиите, преди да се свестят.
– Не забравяш ли нещо? – попита Вирджиния и кимна към Лотан.
Дий се усмихна и очите му заиграха диво. Погледна към създанието, а после
размаха ръце пред него.
– Върви! Къш! – Посочи към града на километър и половина оттам. – Отивай да