Выбрать главу

още бяха смятани за малко повече от роби и след като нямаше кого друг да

покоряват, Древните започнаха да се бият помежду си.

– Ужасни времена бяха – намеси се Один.

Цагаглалал огледа всички около масата.

– Някои от вас бяха с мен на острова при потъването му. Знаете какво беше

тогава.

Древните кимнаха.

– Е, сега доктор Джон Дий смята да направи така, че това никога да не се е

случвало.

Хел вдигна поглед.

– Това лошо ли е? – попита тя, а после сякаш осъзна какво казва. – И какво ще

стане с нас?

Цагаглалал кимна.

– Този свят и десетте хиляди години история, които са го създали, просто ще

престанат да съществуват. Но което е по-важно, ако Дану Талис не потъне, ще

бъде унищожен от воюващите Древни. И то не само островът, а цялата планета.

– Значи Дий трябва да бъде спрян – каза простичко Один. Кимна към

племенничката си. – Но ние точно затова сме тук. Дойдохме да убием Дий за

неговите престъпления.

– За същото съм дошъл и аз – обади се Марс.

– И знаем, че той е на Алкатраз – каза Хел. – Да вървим там и да приключим с

тази работа.

– Аз мога да ви откарам – предложи бързо Черния ястреб. – Имам лодка.

– Аз също ще дойда – обади се Софи. – Джош е там.

– Не, няма – каза твърдо Цагаглалал. – Ти оставаш тук.

– Не. – Която и да бе тази старица, не можеше да попречи на Софи да отиде на

Алкатраз.

– Ако искаш някога пак да видиш брат си, ще останеш с мен.

Прометей се приведе напред и почука по изумрудената плочка, която все още

държеше в ръка.

– На мен също ми е казано да остана тук.

– И на мен – добави Нитен. Майстора на меча погледна към Цагаглалал. – Знаеш

ли защо?

Тя поклати глава.

– Аз знам – прошепна Пернел. Вдигна своята плочка. – За мен нямаше послание

от миналото. Когато погледнах в нея, видях Алкатраз и призрака на Хуан Мануел де

Аяла – мъжа, дал името на острова, който сега бди над него. Той ми помогна да

избягам, когато Дий ме държеше там. Де Аяла ми проговори през плочката и аз се

понесох високо над острова, наблюдавайки през очите му.

– И какво видя? – попита Никола.

– Дий и Деър, Джош, Макиавели и Били Хлапето. И Лотан.

– Лотан ли? -попита неспокойно Один. – Напълно пораснал?

– Напълно пораснал. Но имаше разногласие между безсмъртните – продължи

Пернел. – Не можах да чуя какво става, виждах само образи, но ми се стори, че

Макиавели и Хлапето не искаха Лотан да бъде пуснат срещу града. Започна спор и

Деър повали двамата в безсъзнание.

– Ами Лотан? – попита Один. – Виждал съм го в действие и преди. Той е

ужасяващо създание.

– Дий го пусна във водата. В същия този момент звярът се насочва към града. –

Тя се обърна към Прометей, а после и към Нитен от другата страна на масата. –

Ето затова вие двамата бяхте помолени да останете тук. Трябва да се опълчите на

чудовището и да спасите Сан Франциско. То се насочва към „Ембаркадеро“. До

един час ще излезе на сушата.

– Вземете колата ми – каза веднага Цагаглалал. – Паркирана е отпред. – Тя

плъзна ключовете по масата, Нитен ги грабна и вече се отдалечаваше забързано,

когато Никола се изправи.

– Ние ще дойдем с теб – извика той след мъжа и Пернел кимна.

Изведнъж всички се раздвижиха. Прометей скочи на крака, после се наведе да

целуне Цагаглалал по бузата.

– Също като едно време, а?

Тя притисна длан към лицето му.

– Пази се – прошепна.

Марс заобиколи масата и прегърна бившия си враг. Аурите им запукаха и

зацвърчаха и за миг изникна образ на двама воини в еднакви екзотични червени

брони.

– Бий се и оцелей – каза Марс. – А когато всичко това свърши, ще имаме време

за много приключения. Също като едно време.

– Също като едно време. – Прометей стисна раменете на Древния. – Бий се и

оцелей.

– Ще докарам джипа – рече Черния ястреб. Тръгна, като си подсвиркваше

тихичко.

– Чакайте – каза Софи. – Пернел, ами Джош? Какво ще стане с брат ми?

Всички се обърнаха да погледнат Вълшебницата и Софи изведнъж разбра какво

означаваше изражението, което бе видяла одеве в очите £.

– Той отново избра Дий и Деър. Софи, брат ти е окончателно изгубен за нас.

Глава четиридесет и пета

Триъгълната вимана бе толкова широка, че почти изпълваше кратера на вулкана.

Докато се снижаваше, блъсна два от по-малките кораби. Единият експлодира в

огнено кълбо; другият отхвръкна, удари се в отвесната скала и избухна, пращайки