нажежени шрапнели във всички посоки.
Всички затворници се хвърлиха навътре в пещерите, за да се предпазят от
рикоширащия в стените метал. Само Скатах остана на входа на килията си,
наблюдавайки приближаващата рукма вимана. Отмести глава встрани, когато парче
горящ фюзелаж, дълго колкото ръката £, рикошира в скалата над нея. Огромният
боен кораб закачи още една вимана и тя се заклатушка твърде близо до стената на
кратера. Удари се в една скална издатина и корпусът £ се пукна. Докато прелиташе
покрай килията £, Скатах зърна как двамата анпу вътре отчаяно се опитват да
овладеят падащия кораб. Малко по-късно той цопна в лавата и избухна в огромно
огнено кълбо, което прати пръски магма високо във въздуха. Разтопената маса
полепна по скалите и закапа бавно надолу.
Широката рукма вимана се спускаше постепенно, а заостреният £ нос и върховете
на крилата почти докосваха стените. Сянката кимна одобрително: пилотът бе
истински майстор. Корабът слизаше все по-надолу, подминавайки килиите на
Шекспир и Паламед.
Останалите по-малки вимани се стрелкаха около големия съд, като внимаваха да
не се доближават прекалено. Скатах отчаяно се помъчи да си спомни каквото
знаеше за тези машини, но то бе ужасно малко. Не мислеше, че по-малките кораби
са въоръжени, но предполагаше, че поне един е отлетял към столицата, за да
доведе подкрепления. Голямата вимана вече бе съвсем близо и Скатах можеше да
види, че за разлика от по-малките съдове, които бяха от метал, тази бе направена
от полиран кристал и блестяща керамика. Беше почти напълно прозрачна и Сянката
можеше да различи вътре една мърдаща фигурка.
Въздухът бе изпълнен с бръмченето на електромагнитния двигател на виманата –
писклив вой, от който Скатах настръхна и по щръкналата £ червена коса заигра
пращяща енергия. Вибрациите отекваха в черните стени на вулкана и тя видя по
тях да плъзват тънки пукнатини. Изведнъж парче камък до краката £ се отчупи и
падна в лавата долу. Скатах се отдръпна, точно преди ръбът на пещерата да се
разпадне на прах.
Едното крило на виманата се завъртя, докато не се озова почти точно над нея, и
червената лампа на върха му се пръсна на парчета. Ръбът на кораба остърга
стената, засипвайки я с дъжд от черни камъчета. Скатах знаеше, че ако машината
се снижи още, ще заседне. Тя приклекна, вдиша дълбоко сернистия въздух,
закашля се и скочи нагоре, точно когато вибрациите превърнаха стените около
килията £ в късчета прашен камък. Пръстите £ се вкопчиха от двете страни на
крилото на рукма виманата, но дясната £ ръка се хлъзна по гладката повърхност.
Скатах отчаяно посегна да се хване пак, преди да се е изпуснала и с лявата ръка.
Погледна надолу между краката си и осъзна, че вече нищо не я дели от лепкавото
езеро от лава. Рукмата започна да се издига.
С крайчеца на окото си тя зърна някакво движение. Малка кръгла вимана се
спускаше към нея. Прелетя толкова близо, колкото можеше, като явно се опитваше
да я събори. Скатах ритна към корабчето, но това едва не я накара да се пусне.
Кристалната рукма вимана се издигаше бавно, а Девата-воин продължаваше да
виси под нея. Опита се пак да се покатери върху крилото, но повърхността бе
твърде хлъзгава и тя осъзна, че няма да може да се удържи още дълго. Изведнъж
си спомни, че веднъж £ бяха казали, че ще умре на екзотично място. Е, какво по-
екзотично от това да висиш под бойна вимана в кратера на действащ вулкан?
По-малката вимана отново прелетя достатъчно близо, за да може Скати да види
двете злобно втренчени в нея кучешки лица под кристалния купол. Анпу оголиха
зъби и обърнаха кораба за нов заход. Този път щяха да я блъснат.
И тогава Жана д’Арк падна точно върху кристалния им купол.
Французойката бе скочила от килията си. Вкопчена в купола, тя се усмихна мило
на двамата анпу вътре, които я гледаха с увиснали челюсти.
– Бонжур.
Виманата се заклатушка, след това се наклони първо – наляво, а после –
надясно, докато пилотът се опитваше да събори жената.
– Губиш си времето – каза тя с радостен смях. – По-силна съм, отколкото
изглеждам. Носила съм меч цял живот и мога да вися в продължение на часове.
Корабът мина точно под Скатах. Тя се пусна и падна до Жана толкова тежко, че
виманата полетя надолу. Френската безсмъртна се изсмя.
– Много мило от твоя страна...
– Да не си посмяла да пускаш разни шегички, че съм ти отскочила на гости –