предупреди Скатах, преди приятелката £ да довърши.
Виманата се накланяше и въртеше, но двете жени се бяха вкопчили здраво в
прозрачния купол и се държаха, въпреки всички опити на пилота да ги събори.
– Стига да не се приближава много до лавата – каза Скати, – всичко ще бъде
наред.
В този момент виманата се стрелна право надолу, спускайки се опасно близо до
бълбукащата огнена повърхност.
– Мисля, че той те чу – каза Жана, кашляйки от почти невъзможния за дишане
въздух. Беше се покрила с лъскава пот и връхчетата на кестенявата £ коса се
сгърчваха от жегата. – Ръцете ми се овлажняват – призна тя. – Не знам още колко
дълго ще издържа.
– Дръж се здраво – промърмори Скатах. Сви дясната си длан в юмрук,
поставяйки палеца над показалеца. После изнесе ръка назад. – Когато ти се налага
на всяка цена да пробиеш дупка в нещо... – Девата-воин изпъшка, докато
забиваше юмрука си в стъкления купол с огромна сила. – ...нищо не може да се
мери с ударите в джийт кун до34. – Куполът се напука. Двамата анпу вдигнаха
поглед, ококорени и зейнали от изумление. – Май не е толкова непробиваем,
колкото си мислехте! – Скатах удари пак и куполът се пръсна на парченца под
юмрука £. Зловонният горещ въздух облъхна двамата анпу, запари в очите им и ги
накара да се превият надве от лаеща кашлица. Пилотът устреми кораба нагоре,
надалеч от смъртоносната жега и прах.
– Прекалено бързо е – извика Скатах. – Ще се блъснем в нещо.
Ръбът на виманата закачи една стърчаща скала, металът изскърца, смачка се и
се разкъса. Корабът се заклатушка, като едва не събори Скати и Жана от купола,
но продължи да се издига. А после се удари в ръба на голямата бойна рукма
вимана, която бе останала да виси на място. Разнесе се стържене на метал в
стъкло и голямо парче от корпуса на по-малкия кораб се откъсна. Но от силата на
удара двете жени се изпуснаха. Жана изпищя, а Скатах нададе предизвикателния
си боен вик...
...и в този миг силни ръце ги сграбчиха и двете, и ги отделиха от виманата секунда
преди тя да се блъсне в стената на кратера и да се разцепи надве.
Паламед спусна внимателно Скати и Жана върху крилото на рукмата.
Сарацинския рицар стоеше там заедно със Сен Жермен. Французинът сграбчи жена
си в обятията си и я притисна силно. Нито един от двамата не можеше да
проговори.
– Мислех, че обикновено аз ти спасявам живота – каза весело Скатах, като стисна
ръката на Паламед.
– Реших, че е крайно време да ти върна услугата – каза рицарят. Дълбокият му
глас трепереше. – Беше на косъм, Сянко.
– Може би не ми е писано да умра днес – рече Скати и му се усмихна.
Паламед я стисна за рамото.
– Денят още не е свършил – каза той сериозно. – Ела, трябва да влезем вътре. –
Рицарят се обърна и посочи с палец към отвора на кратера. – Нашите кучеглави
приятели се събират.
Скатах последва Паламед по крилото на рукмата към дългия овален отвор отгоре
на кораба.
– Как се качихте?
– Когато крилото се изравни с килията ми, просто стъпих на него – каза
Сарацинския рицар. – Франсис направи същото. – Той се вмъкна в отвора. Сянката
можеше да види изкривения му силует през кристалния корпус на виманата. Тя
изчака Жана, последвана от Сен Жермен, да изчезнат във вътрешността £ и едва
тогава се хвана за горния ръб на отвора и се пъхна вътре.
– Значи това било спасителна операция – каза Скати. – А аз бях сигурна, че идва
да ни убие.
Една фигура се размърда в кристалната вътрешност на рукмата.
– Ако искаха просто да ви убият – попита нечий дълбок глас, – защо ще пращат
боен кораб?
– Предположих, че са го пратили, защото знаят с кого си имат работа – каза
Скати, обръщайки се към звука. – Аз съм Скатах, Девата-воин, Сянката, Убийцата
на демони, Създателката на крале...
– Никога не съм чувал за теб. – Огромен червенокос воин в блестяща алена
броня излезе напред и прокара длан по ръба на отвора. Стъкленият купол се
затвори със свистене.
– Чичо! – С радостен вик Скатах се хвърли към червенокосия.
Едрият мъж обаче я хвана, преди да успее да го прегърне, и я вдигна над пода,
държейки я на разстояние от себе си.
– Аз съм Прометей и нямам племенничка. Нямам представа коя си. Никога през
живота си не съм те виждал. – Той я остави внимателно и отстъпи крачка назад.
Жана избухна в смях, щом видя изражението на лицето на Скатах. После я хвана
за ръката и я издърпа.