тънички листове мед и дървесна кора. Всички бяха изрязани или окъсани до горе-
долу еднакъв размер и бяха покрити с миниатюрни драскулки.
– Това безсмъртие е истинско проклятие – каза изведнъж гневно Цагаглалал. –
Обичах съпруга си, но има моменти – и то твърде много моменти, – в които го
мразя заради онова, което причини на мен и брат ми, и проклинам името му.
– Авраам е написал, че ще проклинам името му сега и навеки – каза Софи.
– Ако съпругът ми имаше някакъв недостатък, той бе, че винаги казваше
истината. А понякога истината боли.
Дъхът на Софи секна. Някои от спомените на Вещицата се процеждаха в мислите
£ и те се отнасяха за нещо важно. Тя се съсредоточи, за да ги осмисли.
– Процесът, направил Гилгамеш безсмъртен, е бил несъвършен. Но ако
безсмъртието му бъде отнето... – Тя млъкна.
– Какво си спомняш, дете – още нещо от знанията на Вещицата ли?
– Не. Нещо, за което Гилгамеш помоли Джош.
– И какво е то?
– Той накара брат ми да обещае, че когато всичко това свърши – и ако ние
оцелеем, – ще се върне в Лондон със Сборника.
Старицата се намръщи и бръчките на челото £ се задълбочиха.
– Защо?
– Гилгамеш каза, че на първата страница на Сборника има магия. – Тя заровичка
из ума си, мъчейки се да си спомни точните думи на царя. – Той каза... каза, че
стоял до рамото на Авраам и го гледал как я записва.
Цагаглалал кимна.
– И брат ми, и Прометей бяха постоянно със съпруга ми. Чудя се какво ли е
видял?
– Словесната формула, която дава безсмъртие – каза Софи. – А когато ние с
Джош попитахме защо му е, след като вече е безсмъртен...
– За да обърне формулата – отвърна Цагаглалал. – Би могло да се получи. Би
могъл да стане отново смъртен и дори да си възвърне паметта и да си спомни за
мен – прошепна старицата. – Бихме могли да станем отново хора и да умрем
спокойно.
– Отново хора ли? – попита Софи. – Изведнъж си спомни нещо, което старицата
бе казала преди малко. – Ти не си Древна – каза тя, – нито пък Архонтка или
Предтеча. Какво си?
– Ех, Софи – каза Цагаглалал с тъжна усмивка, – защо мислиш, че Сборника бе
създаден така, че Древните да не могат да го понасят и само човек да може да го
държи? Гилгамеш и аз сме човеци. Бяхме сред първите от Първите хора, съживени
от аурата на Прометей в Безименния град на края на света. Сега Първите хора
вече ги няма. Останахме само двамата с Гилгамеш. И аз имам да сторя само още
едно нещо – добави старицата.
Момичето се облегна на ябълковото дърво и скръсти ръце. Знаеше какво ще
предложи леля £.
– Мога ли да откажа?
– Можеш – каза Цагаглалал за нейна изненада. – Но ако го сториш, десетки
хиляди хора, които са живели и умирали през вековете, за да те защитят, ще са
умрели напразно. Всички пазители на Сборника, предишните поколения близнаци,
Древните и Потомците, взели страната на хората – всички те ще са умрели
напразно.
– И светът ще свърши – добави Софи.
– И това също.
– А съпругът ти видя ли това?
– Не знам – каза Цагаглалал. Очите £ бяха почервенели, но вече нямаше сълзи за
проливане. – В последните дни Промяната бушуваше в тялото му, превръщайки го
в чисто злато. Беше му невъзможно да говори. Сигурна съм, че би намерил начин
да ми каже... но тогава Дану Талис бе унищожен в Последната битка. – Цагаглалал
се извърна от Софи и проследи с поглед една дебела бръмчаща пчела, която
обиколи с жужене кътчето и кацна на тревата, където преди малко бяха цъфтели и
вехнали жасминовите цветове. – Авраам и Хронос видяха много линии на историята
и всяка от тях бе породена от индивидуални решения. Често бе невъзможно да се
определи – освен в най-широк смисъл – кой какво е направил. Ето защо
оригиналното пророчество е толкова мъгляво: един да спаси света и един да го
унищожи. Не знам кой от двамата си ти, Софи. – Тя посочи с брадичка назад към
къщата. – В кутията има още една плочка и тя е адресирана до брат ти.
Софи ахна потресено, щом осъзна какво означава това.
Цагаглалал кимна.
– Да, беше напълно възможно в момента да разговарям с Джош, а Софи Нюман
да се намира с Дий и Деър на Алкатраз. Но ще настъпи момент – и то скоро, –
когато ще трябва да избираш. И изборът, който направиш, ще предопредели
бъдещето на света и на безброй Сенкоцарства. – Тя видя изуменото изражение на
Софи и посегна да сложи длан на бузата £. – Забрави онова, което знаеш – или си