проникваше дълбоко под повърхността им.
Летяха над огромни стада от мамути и гледаха как саблезъби тигри дебнат във
високата трева. Високи черно-кафяви мечки се надигаха на задните си лапи, когато
виманата избръмчаваше над тях, и ята от птерозаври се пръскаха при появата £.
– Наистина вълшебен пейзаж – каза Уилям Шекспир на Паламед. – Мисля, че
може да ми се наложи да пренапиша „Сън в лятна нощ“.
Сарацинския рицар кимна, а после обърна приятеля си към един от задните
илюминатори.
– Макар че и този свят не е без недостатъци – промърмори той, сочейки небето
зад тях.
– Имаме си компания – обяви Скатах, като се дръпна от един прозорец. – Адски
многобройна компания.
– Знам – каза Прометей. Едрият червенокос воин посочи един стъклен екран на
пода точно пред себе си. Той бе покрит с бързо движещи се червени точки.
Паламед огледа кораба.
– Това е боен кораб. Има ли оръжия?
Едрият Древен се усмихна от мястото си зад контролните уреди и зъбите се
белнаха на фона на червената му брада.
– О, оръжия има, и то много.
– Страхувам се, че сега ще чуем едно но – промърмори Уилям Шекспир.
– Но не работят – продължи Прометей. – Тези кораби са стари. Никой, дори и
Авраам не знае как да ги поправи. Повечето от тях едва летят и обикновено всеки
ден падат по един-два. – Той посочи с палец един вързоп на седалката до себе си.
– Може би ще искате да се въоръжите. Позволих си да взема оръжията ви от анпу.
– Ах, сега вече съм щастлива – каза Скатах, докато пъхваше мечовете в
празните ножници на раменете си.
Сен Жермен и Жана седяха един до друг и главите им се докосваха. Заедно се
взираха навън през един от кръглите илюминатори.
– Настигат ни бързо – каза французойката. – Прекалено много са, за да ги
преброим.
– Единственото ни утешение е, че само няколко от тях ще имат действащи
оръжия – рече Прометей.
Паламед погледна към Скатах.
– Когато казваш няколко... – започна тя.
– Някои ще са въоръжени – поясни Прометей.
– Внимание! – извика Сен Жермен. – Две от тях изстреляха ракети.
– Седнете и затегнете коланите – нареди Прометей. Групата се хвърли към
седалките зад него и той добави: – Прекалено бавни сме, за да ги надбягаме, освен
това по-малките кораби са безкрайно по-маневрени.
– А добри новини има ли? – попита Скатах.
– Аз съм най-добрият пилот в Дану Талис – каза Древния.
Скатах се усмихна.
– Ако го беше казал някой друг, щях да помисля, че се фука. Но не и ти, чичо.
Прометей хвърли бърз поглед към Девата-воин.
– Колко пъти да ти повтарям: не съм твой чичо.
– Поне засега – промърмори тя под нос.
– Всички затегнаха ли коланите? – попита Прометей. Без да чака отговор, издигна
триъгълната вимана право нагоре, после я преобърна, така че земята се озова
точно над главите им, а небето – под тях, преди да я върне в нормално положение
и земята и небето да заемат обичайните си места.
– Ще повърна – промърмори Скати.
– Това би било много лошо – каза Шекспир. – Особено като се има предвид, че
седя точно зад теб.
Жана посегна и хвана ръката на приятелката си.
– Просто трябва да мислиш за друго – каза тя на френски.
– За какво например? – Скатах притисна устата си с ръка и преглътна тежко.
Жана посочи.
Скатах погледна право нагоре и цялото £ гадене изчезна на мига. Срещу тях
имаше поне сто вимани. Повечето бяха от познатите им малки кръгли корабчета, но
други бяха по-големи и продълговати и Скати забеляза две рукма вимани.
А Прометей летеше право към тях.
Уилям Шекспир се размърда неловко в седалката си.
– Вижте, аз никога не съм бил воин и не разбирам много от тактика, но не трябва
ли да летим в обратната посока? – Бяха достатъчно близо, за да видят
ококорените анпу в най-близкия кораб.
– И това ще стане – каза Прометей. – Веднага щом ракетите избухнат.
– Какви ракети? – попита Шекспир.
– Тези двете точно зад нас. – Прометей натисна ръчките и виманата отново се
устреми право нагоре, а после в обратната посока, докато небето и земята се
премятаха. Скатах изстена.
Ракетите, които ги следваха по петите, се стрелнаха покрай кораба право към
двете най-близки вимани. Те избухнаха в огнени кълба. Дълги езици от пламък
обгърнаха други три кораба, а още два се блъснаха един в друг.
– Седем свалени – обяви Паламед, моментално превърнал се отново във воин,