който докладва на командира си за поразените врагове.
– Остават деветдесет и три – довърши Сен Жермен и смигна на жена си. Жана
посегна да хване ръката му, обърна я и потупа по опакото на китката му, където
имаше татуирани десетки мънички пеперуди. Повдигна тънката си вежда в
безмълвен въпрос.
– Имам предложение – извика Сен Жермен на Прометей. – Аз съм Господар на
огъня. Защо просто не отворим вратата и ще привлека малко светкавици.
Прометей нададе сумтящ смях.
– Опитай – каза той. – Опитай да призовеш аурата си.
Сен Жермен щракна с пръсти. Неговият купонджийски номер бе да запали
показалеца си. Но нищо не се случи. Той докосна спусъка с пеперудите върху
китката си и опита пак. Изпод нокътя му излезе само струйка черен дим.
– Технологията, която задържа виманите във въздуха, обезсилва аурата ти – каза
Прометей. – Всъщност Авраам смята, че те летят, защото черпят енергия от
аурата на пилота.
– Значи не можем да използваме аурите си – каза Сен Жермен, – нямаме оръжия
и не можем да ги надбягаме. А какво можем да направим?
– Можем да използваме висш пилотаж.
Рукма виманата се стрелна надолу. Паламед и Сен Жермен нададоха весели
възгласи, а Шекспир и Скатах изпищяха. Само Жана остана спокойна и сдържана.
Десет вимани се отделиха от голямата флотилия и ги последваха.
Прометей снижи рукмата току до земята, така че при полета си тя късаше
главичките на цветята и привеждаше тревите. Една вимана се приближи и те
видяха как намиращият се в нея анпу приготвя някакво оръжие. Прометей издигна
кораба над групичка дървета. Умишлено го насочи към една млада фиданка, но
наклони носа нагоре в последния момент, така че дръвчето не се счупи, а се огъна
– а после се люшна обратно, право към виманата зад тях. Стреснат, пилотът изгуби
контрол. Корабът се заклатушка и се заби в земята.
– Още един свален – каза Паламед.
– Хубав трик – съгласи се Сен Жермен, – но не съм сигурен дали ще можеш да го
повториш.
Деветте оставащи вимани се приближаваха бързо.
– Куполите им се отвориха – докладва Сен Жермен. – Анпу прикрепват към
покривите нещо като пушки.
– Тонбогири36 – каза Прометей и отклони кораба първо – наляво, а после –
надясно, когато две от пушките стреляха. – Наричат ги още резачи. – Метал
рикошира с писък от виманата, а после се чу силен удар, когато нещо проби дупка
в корпуса близо до Скатах. Една безформена топка се изтърколи в краката £. – Не
го докосвай – предупреди Прометей, когато Девата-воин се наведе. – Тези топки са
остри като бръснач. Ако ги пуснеш в ръката си, ще минат през плътта и ще излязат
от другата страна, без изобщо да усетиш.
Древния снижи рукмата над едно езеро и внимателно я потопи във водата. Зад
кораба полетяха пръски леденостудена пяна и обляха отворената кабина на най-
близката вимана. Изненадан, пилотът се дръпна от контролните уреди. Корабът се
заклатушка и кривна пред този зад него, точно когато снайперистът анпу стреля.
Топката тонбогири премина право през контролната кутия на виманата и машината
рухна в езерото.
– Остават само около деветдесет и две – каза Сарацинския рицар.
Прометей описа идеален кръг, пенейки водата. Една вимана се изравни с тях и
анпу насочи своя тонбогири. Прометей изключи мотора и рукмата полетя надолу
като камък. Удари се във водата, вдигайки фонтан от пяна, и потъна сред облак от
мехурчета. Моментално покрай уплътненията на прозорците и вратите започна да
се процежда вода. Такава нахлу и през дупката от тонбогирито. Древния изсъска
недоволно.
– Никога по-рано не съм правил това. Едно време тези кораби са можели да летят
в космоса – промърмори той.
В покрива издрънча метал и те вдигнаха поглед през водата. Можеха да видят
сянката на кръглата вимана над себе си. Към нея се присъедини втора, а после и
трета. В езерото западаха топки тонбогири, оставяйки след себе си дири от
мехурчета, само за да загубят скорост от плътността на водата. Бавно закръжиха
надолу, някои паднаха с леко тупване върху покрива на рукмата, а други се
спуснаха покрай нея на дъното на езерото.
Изведнъж се чу пукане и една плоча от пода се надигна. Ледена вода шурна
около краката на Жана.
– Имаме теч!
– Нагоре! – извика Сарацинския рицар. – Трябва да се издигнем, преди да сме
станали прекалено тежки.
– Минутка само – каза Прометей. Кимна към екрана в краката си. Две червени