точки се приближаваха бързо.
– Как са се озовали зад нас? – попита Сен Жермен.
– Под нас – поправи го Прометей. – Освен това, не са. Събудили сме нещо от
дълбините.
– Нарочно го направи – обвини Скатах Древния. – Ето защо разпени водата.
– Каквото и да е, се приближава бързо... много бързо... – Паламед посочи екрана.
– И идват още.
– Виждам нещо отвън – движи се във водата – каза припряно Сен Жермен. –
Нещо... – Той млъкна, онемял за миг. – Голямо... със зъби... много зъби.
Прометей посегна към контролните уреди и рукмата се устреми нагоре. Изхвръкна
от водата, последвана от две огромни, подобни на акули, създания. Първото се
блъсна в две от кръжащите вимани и ги запрати в езерото, а второто захапа третия
кораб, като почти го разполови, и го затегли надолу.
Още три от чудовищните създания се подадоха от водата, скърцайки със зъби.
– Акули – каза Скатах.
– Мегалодони37 – обяви Прометей, издигайки рукмата все по-високо, докато от
пролуките £ течаха струйки вода.
– Бяха дълги поне девет метра! – каза Скатах.
– Знам – отвърна Древния. – Сигурно са бебета.
36Митични японски копия, които според легендата били невероятно остри. – Б. пр.
37Гигантски праисторически акули. – Б. пр.
Глава петдесета
– Някои ще ти кажат – започна Цагаглалал, – че Огнената, Водната или дори
Въздушната магия е най-могъща от всички. Други няма да са съгласни – те ще
кажат, че Земната магия превъзхожда останалите. Но всички грешат.
Софи продължаваше да седи, опряла гръб в ябълковото дърво и отпуснала ръце
върху тревата с дланите надолу.
Цагаглалал въздъхна.
– Всъщност – продължи старицата, – аз мисля, че всички магии са равни и
еднакви. Изучавала съм ги цял живот и започнах да смятам, че всички те са едно и
също.
– Но стихиите – настоя Софи – въздух, вода, огън и земя са различни.
Цагаглалал кимна.
– Обаче тези стихии се контролират от едни и същи сили. Енергията, която
използваш, за да контролираш огъня, е същата, която използваш, за да оформяш
водата и въздуха. – Тя потупа по земята. – А също и земята. Тази енергия идва
отвътре: това е силата на твоята аура.
Градината се изпълни с аромат на жасмин и Цагаглалал потърка длан в земята.
Появи се група маргаритки, обагрени в ярки цветове.
– Това сега земна магия ли беше? – попита тя.
Софи бе малко неуверена, но кимна.
– Да...
Цагаглалал се усмихна.
– Сигурна ли си? А защо не водна? Тези растения се нуждаят от вода, за да
оцелеят. Или може би е била въздушна магия – те имат нужда и от кислород, нали?
– Ами огън? – попита Софи с тънка усмивка.
– Трябва им топлина, за да пораснат – каза Цагаглалал.
– Обърках се. Какво представлява тогава Земната магия? Да не би да казваш, че
няма такова нещо?
– Не. Казвам, че няма такова нещо като отделни магии. Не бива да има
разделение между земя, въздух, огън и вода. А и защо да спираме с тези четири
вида? Защо да няма дървена магия или копринена магия, или рибешка магия?
Софи я изгледа неразбиращо.
– Нека споделя с теб една тайна, която ми бе разкрита от моя съпруг. –
Старицата се наведе напред, обгръщайки Софи в сладкото ухание на аурата си. –
Не съществува такова нещо като магия. Това е просто дума. Глупава и твърде
често използвана дума. Съществува само аурата ти... или китайците имат по-
хубава дума за нея: ки. Жизнена сила. Енергия. Това е енергията, която тече в теб.
Тя може да бъде оформяна, насочвана. – Цагаглалал откъсна едно стръкче трева
и го вдигна, като го държеше между палеца и показалеца си.
– Какво виждаш? – попита тя.
– Стръкче трева.
– Какво друго?
– Ами... зелено е – каза колебливо Софи.
– Погледни пак. Погледни по-надълбоко. По-надълбоко – заповяда Цагаглалал.
Софи се втренчи в поклащащото се стръкче и забеляза леката шарка от долната
му страна, заостреното връхче, което кафенееше...
– Използвай аурата си, Софи. Погледни стръкчето.
Софи остави аурата си да се увие около единия £ показалец като пръста на
сребърна ръкавица.
– Погледни в него – настоя Цагаглалал. – Виж го.
Софи докосна стръкчето трева... и мигновено видя...
...структурата на тревата, която порасна, разгърна се като цяла градина...
външният слой се свлече, за да разкрие жилките и нишките отдолу... а после те се
разпаднаха, за да разкрият клетките... и молекулите в тях... и атомите в
молекулите...
Изведнъж тя изпита чувството, че пада, но дали нагоре или надолу? Дали